- Направи нашата със сос, а неговата остави да си я сготви, както иска.
Доволен от отговора и, Халаф тръгна към кухнята. В този момент по радиото, окачено на беседката, започнаха новините. Говорителят съобщи с дълбок глас, че петима офицери и трийсет и двама терористи са загинали в сражение в района на Ван. Военната операция продължавала. Есра бе дотолкова свикнала с тези новини, че вече не и правеха впечатление. Сега обаче не се сдържа и промърмори, отдалечавайки се от беседката:
- Жалко, колко жалко…
Жегата бе започнала да намалява и постепенно се разхлаждаше. Това бяха любимите часове на Есра. Не носеше нито шапка, нито слънчеви очила. Присви очи към хоризонта. Блясъкът на слънцето помръкваше и яркожълтото бавно преливаше в цвят на мед.
За да стигне до реката, трябваше да прекоси градината с нарове по пътечка, обградена от бодливи пурпурни цветя от едната страна и бурени от другата. Потърси с поглед сред дърветата хамака, където подремваше Теоман. Сред разцъфналите нарове тук-там растяха сливови и кайсиеви дървета. Кайсиите още не бяха узрели, но сливите вече капеха по земята. Вместо Теоман
73
забеляза собственичката на градината. Независимо от сбръчканото си лице баба Хатуч бе най-милата старица на света.
- Скъпо момиче, имаш ли нужда от помощ? - попита я сърдечно както винаги, помислила, че Есра търси нея.
- Благодаря, бабо Хатуч. Тръгнах да се поразходя и реших да проверя дали Теоман се е събудил.
В началото старицата се отнасяше малко подозрително към тях. Страхуваше се да не би да и откраднат плодовете или да и навредят някак и странеше от тях. Ала постепенно се убеди, че няма да и сторят зло, и бързо се сближиха. Заслуга имаше и сладкодумният и чаровен Теоман - на минаване през градината никога не пропускаше да я попита как е. Сега, видеше ли някой от екипа, тя веднага го заговаряше и започваше да се оплаква от сина си в Антеп или от лудата си снаха в селото.
- Моето момче Теоман е в другия край на градината - отговори старицата с беззъба усмивка, озарила сбръчканото и лице. - Изпратих го под кайсията. Не е добре да се спи под орехова сянка. Разболяваш се.
- И бездруго ще се разболее, ако прекалява със спането -отбеляза Есра неодобрително, но примирено.
- Няма да се разболее, няма. Събудих го преди малко. Ела и ти да си починеш. Ще сваря да пийнем чай.
- Благодаря, някой друг път. Колегите ме чакат.
- Както искаш - съгласи се баба Хатуч. - Дай ръце.
Старицата взе шепа от сливите, събрани в престилката и, и
ги подаде на Есра.
- Много са! - възкликна Есра, приятно изненадана.
- Хайде, хайде, вземи ги, момиче. Какво толкова? Не си беззъба като мен. На твоите години не смогвах да им се наситя.
Есра повдигна края на блузата си и пое сливите. Вече нямаше как да отиде до реката. Сбогува се с баба Хатуч и понечи да тръгне към училището, но чу бръмчене на двигател. Сърцето и трепна радостно. Капитанът ли беше? Спря край шосето и зачака, питайки се дали е той. Шумът се засили и не след дълго стар
74
модел ленд роувър се появи на върха на ниския хълм. Мурат караше джипа. Тимъти и Елиф седяха отзад. Момичето бърбореше весело с американеца. Изглеждаше толкова щастлива, че Есра се почуди дали Кемал не е прав. Влюбена ли бе Елиф в Тимъти? Пътниците я джипа също видяха Есра и спряха до нея.
- Къде бяхте? - попита ги Есра.
Гледаше втренчено Мурат и гласът и прозвуча по-рязко от необходимото. Мурат се изненада.
- Бяхме с Тимъти - заекна той.
Без да долавя раздразнението на Есра, Елиф заобяснява развълнувано:
- Селяните са много интересни. Обичат да посрещат гости.
Гласът и звучеше въодушевено и ликуващо като на дете,
забравило задълженията си.
- Чух, че сте се уговорили да плувате с Кемал? - отбеляза Есра.
По лицето на Елиф се изписа досада.
- Не ми се плува.
Есра оприличи поведението на Елиф като на капризно момиченце. Запита се защо изобщо и обръща внимание, но не се сдържа да я скастри:
- Защо не го каза сутринта? Горкото момче се притесни ужасно.
- Няма нищо притеснително. Отбихме се при фотографите в града.
- Какво? Ходили сте в града?
- Да - отговори Елиф, без да долавя стъписването на Есра. -Защо да не ходим там?
- Сложно е… По-добре да не бяхте ходили.
- В селото беше спокойно - намеси се Тимъти, надвесил се през прозореца на джипа, за да вижда Есра. - Хората, с които разговаряхме, се държаха много любезно с нас.
- Никой не смята, че сме им навлекли някакви беди - уточни Елиф. - Бернд е прав. Преувеличаваме инцидента.
75
- Не преувеличаваме нищо - ядоса се Есра. - Загина човек. Всеки ден получавам заплахи по телефона. Освен това не аз, а капитанът твърди, че не бива да ходим в града.