- Ешреф бей ли? - учуди се Тимъти. - Ние го видяхме.
- Така ли?
- Да, спря ни, когато на връщане минавахме край полицейското управление.
- Спомена ли нещо за Шехмуз? Признал ли е?
- Не знам. Не спомена Шехмуз, но каза, че тази вечер ще ни посети.
- И ние го поканихме на вечеря - допълни Елиф.
- Сега?
- Да. Не се противи дълго, когато разбра, че ще ядем риба -обяви Елиф и зелените и очи и намигнаха невинно.
Малко изненадана от новината, Есра се помая мълчаливо до джипа.
- Скачай вътре. Да тръгваме! - подкани я Мурат.
- Вие потегляйте, аз ще вървя пеш. Училището е на две крачки оттук.
Мурат не настоя. Подкара джипа и зад него се вдигна облак прах. Есра отстъпи назад от прашната пелена. Ешреф не се бе обадил, защото е решил да дойде. Как да го тълкува - убиецът е заловен и случаят - разрешен, или разпитът се е оказал безплоден? Така или иначе, щеше да научи истината след час-два.
76
Шеста плочка
Как би могло дете, разкъсано между дядо си и баща си, да проумее истината; какво му остава, освен да изслушва и единия, и другия като злочест слуга, раздвоен между враждуващи богове?
Започнеше ли да ми разказва за разрива с татко, дядо се раз-горещяваше и повтаряше безспир: „Как е възможно - възмущаваше се с гороломен глас - човек, комуто си дал живот, в чиито вени тече твоята кръв, който е продължител на рода ти, да те предаде!“
Според Митанува татко бил разяден от такава неутолима амбиция, че не се поколебал да използва дори младия цар Астарус, за да осъществи заговора си да стане главен дворцов писар.
Дълго след смъртта на Тунави Митанува не се оженил - докато богинята Купаба не му предоставила възможност отново да се влюби точно пред прага на старостта. Косата му вече сивеела, бил попрегърбен и му се завивало свят, докато изкачвал стълбите в двореца. И тогава го запленила къдрокосата робиня Мащига с очи като на сърна, пъргава и красива като кобилка.
Пожелаел ли, дядо можел да я вика в постелята си всяка нощ, но това било в разрез с благородния му характер. Той искал да се ожени за Мащига. Законите на хетите не забранявали свободен мъж да се ожени за робиня. Незнайно защо обаче възгледите се променяли, станело ли дума за главния дворцов писар. Мнозина благородници в Съвета заклеймили дядо. Подкрепил го обаче могъщият ни цар Каманас, все още в цветущо здраве. Царят застанал зад него като увенчана от снегове планинска твърд и всички критици на дядо замълчали. Не бил в състояние обаче да се противопостави на волята на бога на бурите Тешуб. Малко след сватбата Каманас паднал от коня си и умрял.
Според дядо татко се възползвал от тази възможност и осъществил подмолен преврат - отстранили дядо и назначили него на поста му. След като чул указа, дядо не възразил, а про-
77
сто се оттеглил ядосан в дома си. От роднините си разговарял само с мен. Отбягвал мама и не искал дори да чува името на татко. Единствената му утеха била Мащига. Отстранили го от писарската длъжност, която изпълнявал съвестно години наред, но това не го разтърсило, защото сега най-сетне имал нова страст - Мащига. Всеки ден и посвещавал поема. Възпявал по-къдравите и от буен бръшлян коси, очите и с цвят на тъмно грозде, белите и страни, стройното и тяло. Редял стих след стих за Мащига.
Усамотил се в дома си с жената, която допреди година му била робиня, а сега съпруга. Ала го сполетяло неочаквано нещастие. Красивата му съпруга Мащига, заради която жертвал кариерата си и на която посветил стотици плочки с поеми, избягала с млад арамейски поет, гост на дядо. Като ранен лъв Митанува бил обзет от бясна ярост. Прогонил всички жени от къщата и хвърлил всички поеми, написани за Мащига, заедно с всичките и вещи в Ефрат. Заключил се в дома си и не приемал никого. Не пускаше дори мен. Едва след няколко дни доброволно отшелничество дядо се успокои и се появи отново сред хората. Беше изгубил обаче предишния си плам, радост, гняв. Гледаше лицата на хората с очи, мъртви като Ефрат в края на лятото.
Близкият му приятел, главният жрец Валвазити, му препоръча „пречистващ сън“. Навярно боговете искали да му кажат нещо. Дядо го послуша. Подготви се ритуално за пречистващия сън и легна в постелята си. Богът на бурите Тешуб наистина се явил в съня му. Изплувал от мрака, надянал шапката си с остри рога, с копие в дясната ръка, с меч, провесен от колана му, и три мълнии в лявата ръка, Тешуб наредил на дядо да обърне внимание на внука си, вместо да трови дните си с блянове за невярна жена.
Пречистващият сън промени дядо. Той ме извика и ми каза: „Отсега нататък аз ще се грижа за теб. Аз ще отговарям за образованието ти“.