- Има ли такава секта тук? - изрази недоумението си Тео-ман.
- Надиде всъщност е християнка - обясни Тимъти. - Родителите и принадлежали към Грегорианската църква.
- Значи е арменка - обади се Бернд. - Съпругата ми също е грегорианка.
- Точно така - кимна Тимъти. - Когато арменците избягали след войната, оставили най-малките си дъщери на съседите.
„О, не, сега Бернд ще ни изнесе поредната си безкрайна лекция“, помисли си Есра, но не смени темата. Намеси се Тео-ман, очевидно заинтригуван от разговора. Облакъти се на масата и попита:
- Значи в този район са живели арменци?
- Ама че си! - възкликна Мурат. - Не си ли виждал джамията в града?
- Виждал съм я. И какво от това?
- Била е църква - ето какво!
- Откъде да знам?
- Ако беше обърнал внимание на архитектурата, щеше да разбереш - поясни германецът. - Арките и гредоредът приличат ли ти на тукашните джамии?
- Значи нашите хора са издигнали минарето, от което падна хаджи Сетар?
- Да - отговори припряно Бернд. - И не за пръв път. В Газиантеп има голяма църква, превърната в джамия. Саркис Балян, известният истанбулски архитект, построил църквата през 1867 година. После години наред турското правителство я използвало като затвор. Накрая издигнали минаре отгоре и и започнали да я използват като джамия.
Есра понечи да смени темата, но Мурат я изпревари с въпрос, който задълбочи разискването:
17 Мохамед е турският вариант на името на Пророка (Мухаммад, според нормите на арабския литературен език). - Б. пр.
82
- В древна Месопотамия е нямало религиозни войни, нали?
- Депортирането на арменците няма нищо общо с религията - отговори в характерния си стил Бернд. - Ръководителите на Партията на единството и прогреса заточили арменците, за да турцизират Анадола.
- Любопитни идеи имаш - обади се Тимъти. - На какво се дължи интересът ти към тази тема?
Всички приковаха очи в Бернд.
- Пиша дипломна работа: „Разрушителните въздействия върху развитието на цивилизацията в Месопотамия“ - обясни притеснено той. - Анализирам всички масови убийства в историята, за да подкрепя изводите си.
- Най-организираното и масово убийство на света е осъществено от Хитлер - напомни му Теоман.
Нито по лицето, нито в гласа му се долови укор. Думите просто се бяха изплъзнали най-естествено от устата му.
- Да не забравяме атомните бомби, хвърлени от американците над Хирошима и Нагасаки - добави Кемал, който от самото начало на разговора търсеше начин да жегне Тимъти. - Мигновеното унищожение на стотици хиляди невинни хора е не по-малко варварство от Хитлеровото.
- Всеки геноцид трябва да се разглежда в собствения му контекст - опита се да внесе разбирателство Есра. - И не бива да се пренебрегва нито един, каквито и да са мащабите му.
- Не възразявам - съгласи се Тимъти, обърна се към Мурат и най-после заговори за Месопотамия: - Преди малко зададе много уместен въпрос. Във времената на политеизъм, имам предвид преди нашите хети да бъдат изтрити от лицето на земята, не са се водели религиозни войни. Всъщност завоевателите отнасяли статуите на боговете на победените народи в своите храмове, защото смятали, че така привличат повече богове, повече могъщи богове на своя страна. Конфликтите, породени от верски противоречия, започнали с възхода на монотеизма.
Бернд отвори уста да подхване отново любимата си тема, но Теоман го изпревари:
83
- И какво се случило с Неверницата Надиде, Тим? Разказваше ни за нея.
- Да, Неверницата Надиде… - усмихна се Тимъти. - Истинското и име е Надя. Била на десет години. Съседите и я отгледали и променили името и на Надиде. Възпитавали я като мюсюлманка, Надиде обаче не забравила каквото била научила като малка. Въвели я в исляма, но през цялото време продължила да се моли тайно на Исус. Годините минавали, омъжила се, родила деца. Един ден снаха и видяла кръста, сложен до Корана; Коранът винаги стоял върху нощното шкафче на Надиде. Снахата недолюбвала свекърва си и разпространила новината из селото. Така разкрили тайната на Надиде. Оттогава я наричат Неверницата Надиде.
- Значи е понасяла обиди години наред! - възкликна Бернд и в сините му очи припламнаха обвинителни искрици.
- Не бих ги нарекъл обиди - възрази Тимъти, затвържда-вайки високото мнение на Есра за него. - Не приемай толкова сериозно прозвището „Неверница“. Все пак селяните я приемали такава, каквато е. Случвало се някой да прояви любопитство, но не се месели във вярата и. И тя продължила да вярва, абсолютно искрено, и в Исус, и в Мохамед. „И двамата са Божии пророци, нали? И двамата закрилят хората. Вярвам в Господ и се моля и за двамата.“ Така ни каза.