- Очарователна жена е - вметна Мурат, включвайки се пак в разговора. - Има осем деца и двайсет и четирима внуци. Поне на осемдесет е, но си къносва косата и кадифените и очи още блестят.
Кемал се подразни от въодушевлението на Мурат и не устоя на желанието да нанесе словесно кроше на младия мъж.
- Изглежда, че си сбъркал професията си, момчето ми. Да беше станал социолог. Тогава щеше да прекарваш повече време с прекрасните си сънародници.
- Не е необходимо да съм социолог. Археолозите също общуват с хората.
84
За пръв път от началото на разкопките гласът на Мурат прозвуча самоуверено и категорично, сякаш предизвикваше Кемал. Есра долови остротата в тона му и го изгледа изненадано. Бе отметнал дългата си къдрава коса зад раменете и тя се спускаше по гърба му; поглаждаше гъстата си брада без мустаци - копие на асирийски духовник - и не откъсваше очи от Кемал. „Момчето най-сетне събра смелост да устоява мнението си“, помисли си Есра с известна гордост.
Мурат бе един от най-добрите и студенти. Интелигентен, работеше усърдно, но най-важното според нея бе страстта му към археологията. Единственият му недостатък бе увлечението по парапсихологията. Есра обаче смяташе, че няма съвършени хора, и охотно го включи в екипа.
Когато, като негов професор, му предложи да участва в разкопките, Мурат не повярва на ушите си и през целия ден хвърча из седмото небе. Ала колкото повече се замисляше, толкова повече се притесняваше дали ще оправдае доверието и. Представяше си живо колко по-умни и по-опитни ще са другите членове на екипа, а и с тях щяха да работят двама чужденци. През последните две седмици будното момче разбра, че никой не е безупречен. Видя, че всички, включително Есра, която дълбоко уважаваше, имат недостатъци и понякога се държат глупаво. По време на разкопките най-важни бяха две неща - първо, да работиш възможно най-добре и второ, да се приспособиш към условията на живот и работата в екип. Второто се оказа по-трудно, както показа опитът. Всички се стараеха да работят съвестно. Но съвместният живот изваждаше наяве различията в характерите им и понякога избухваха спорове по най-дребни поводи - какво ще вечерят, да речем, или чий ред е да използва душа. Препирните нямаше как да се избегнат и затова най-важното бе те да не накърняват ничии чувства. Все пак Мурат намираше животът на разкопките по-вълнуващ, отколкото си бе представял; всъщност се чувстваше повече от развълнуван, беше запленен от него. Да докосваш земята, да вдишваш и да поглъщаш неповторимия аромат на пръстта, да наблюдаваш
85
избледнелите, но вечни цветове и смътните, но дълбоки криволици на хилядолетната история, неизбежно изпълва и ума, и тялото с дълбоко любопитство. Дори да искаш, не си в състояние на устоиш на това въздействие и в крайна сметка цял живот пътуваш от разкопки на разкопки като упорит детектив, за да издирваш едва забележими следи и повредени улики, отвеждащи към погребаната нейде под вековете истина.
Кемал изгледа кръвнишки Мурат, но замълча. Дълбокият глас на Тимъти наруши напрегнатата тишина:
- Няма ли да пийнем нещо по-силно с рибата?
- Тази вечер е по-добре да не пием - изражението на Есра издаваше очакването и другите да приемат молбата и с разбиране. - Утре е работен ден. Не искам махмурлии на разкопките.
- Една малка чаша не вреди - обади се Теоман в подкрепа на Тимъти.
- Знам ги твоите малки чаши - изгледа го Есра и повтори: -Наистина смятам, че тази вечер не бива да пием.
При други обстоятелства Теоман би я придумал, но като взе под внимание лошото и настроение, реши да не подхваща спор с непредвидимата ръководителка на екипа.
- Добре, ще пийнем друг път - съгласи се той с решимостта на човек, примирен с участта си. - Подай ми хляба да го нарежа.
Елиф се появи от кухнята, понесла чаша лимонов сок, и приближи масата, сподиряна от миризмата на печена риба. Докато режеше хляба на тънки филийки, Теоман възнегодува:
- Още ли не е готова рибата?
- Въоръжи се с търпение - усмихна се младата жена, разкривайки съвършените си перленобели зъби. - Току-що я сложихме на скарата.
Кемал впи изпепеляващ поглед в Елиф. Тя не му обърна внимание и остави внимателно чашата си върху масата.
„Само това ни липсваше - помисли си ядно Есра. - Този идиот Кемал да провеси нос. Надявам се да греши и Елиф да не е хлътнала по Тимъти.“
86
Докато тези мисли пробягваха през ума и, чу бучене на приближаваща се кола. Всички край масата се обърнаха към шосето. Виждаха се само фаровете.
- Джипът на капитана - предположи Теоман.
Джипът спря само на двайсет метра вдясно от беседката. Първо слезе капитанът, последван от сержант и двама офицери.