Капитанът се отпусна тежко, Есра седна срещу него. Снимките върху масата веднага привлякоха погледа му. Взря се с такъв интерес в изображенията на глинените плочки, все едно умееше да чете акадски. В момента обаче Есра не бе в състояние да задоволи любопитството му. Бързо събра снимките и ги постави пред себе си.
- Сигурен ли си, че хаджи Сетар е убит?
- Опасявам се - отвърна капитанът, опомнил се най-сетне. - Показанията на очевидците и направеният оглед на
13
мястото подсказват, че става дума за убийство - заключи той, като я гледаше смутено.
Уплашеното изражение на войника, служил на фронтовата линия по време на войната в този район, участвал в десетки въоръжени схватки и видял стотици убити, изненада и разтревожи Есра. Разтревожи я, защото капитан Ешреф оглавяваше списъка на хората, на които чувстваше, че може да се довери. От първия ден той подкрепяше археологическия екип и при нужда винаги им помагаше. Но дали не грешеше? Навярно капитанът не беше уплашен, а объркан от тази загадъчна смърт и се двоумеше какво да предприеме…
- Виж, Ешреф бей - възможно най-самоуверено подхвана тя, - знаеш колко е важно това. Разчуе ли се новината, че хаджи Сетар е хвърлен от минарето и особено, че монах в черно е виновен…
- Вече се разчу - прекъсна я унило капитанът. - Абид, имамът на джамията, застана до мъртвото тяло на хаджи Сетар и предупреди богомолците, че това се случило, защото е разровена Черната гробница.
Есра потръпна. Сценарият, хрумнал и само като вероятност, когато за пръв път дойде тук и видя свещената гробница на мястото на разкопките, сега се разгръщаше в действителност.
- Колко нелепо! Как е възможно да мислят така?
Капитанът не отговори, но Есра сякаш прочете мислите
му: „Ако разкопките спрат, животът ще се върне в нормалното русло или поне предпочитам да стане така. Есра знаеше, че ако поиска, той наистина може да прекрати разкопките.“ Въпросът беше дали наистина би го направил?
- Трябва да откриеш виновника - прекъсна тя краткото мълчание. Осъзна, че гласът и прозвуча малко по-остро от необходимото, ала не проговореше ли, колебанието, впримчило капитана, щеше да улови в клопката си и нея. - Трябва да откриеш виновника - повтори решително. - Откриеш ли го, ще стане ясно, че това няма нищо общо с разкопките.
14
В очите на капитана проблесна искрица - поне на нея и се стори така. Прие го като знак, че му е повлияла, и продължи със същия тон на непоклатима увереност:
- Селцето е малко, едва ли ще е трудно да се открие убиецът.
Отбягвайки погледа и, Ешреф промърмори смутено:
- Няма да е толкова лесно, ако са замесени бунтовниците.
- Бунтовниците ли? Мислиш, че те са убили хаджи Сетар?
- Абсолютно. Смятам, че са избягали насам, по тези места. Претърсвахме полята около село Гьовен, но не намерихме никого. Понеже, така или иначе, минавах оттук, реших да се отбия и да ти съобщя лошата новина.
- Благодаря, задето ме уведоми - каза Есра, - но идеята бунтовниците да са виновни, не ми се струва разумна. Защо им е да убиват хажди Сетар?
- За да всеят смут, анархия, да разклатят доверието на хората в държавата.
Доводите му не убедиха Есра.
- Има толкова други средства, които да използват като провокация - възрази тя. - Не смятам, че биха прибегнали до такова убийство.
- Не познаваш хората от този регион. Копаете на място, свещено за тях. И това тревожи местните. Бунтовниците се възползват от всяка възможност да всяват несигурност. Затова са убили хажди Сетар.
- Не съм толкова убедена. Според мен някой друг е отговорен.
Макар да не беше съгласен с нея, капитан Ешреф продължаваше да се взира внимателно в младата жена, сякаш се стараеше да предугади мислите и.
- Мен ако питаш, религиозни фанатици са убили хаджи Се-тар - продължи Есра. - Сам каза, че Абид ходжа започнал да говори за нас още щом пристигнахме. А мен ме заплашват и по телефона, знаеш го.
15
- Но не знаем дали хората, които те заплашват, са религиозни фанатици.
- Аз мисля така. Стилът им ги издава. Вмъкват Аллах във всяко изречение. И макар да използват какви ли не заплахи, нито веднъж не са изрекли сквернословие.
Есра замълча.
- Е, разбира се, нищо не е сигурно - добави след малко. -Ако ги заловиш, всичко ще излезе наяве. И вече няма да имаме проблеми с местните.
- Напротив. Повярвай ми, дори да разкрием убийците, местните ще продължат да винят археолозите. „Преди разкопките никой не ни безпокоеше. Дойдоха тези хора и превърнаха спокойния ни живот в хаос.“ Така ще говорят.