89
хаджи Сетар, за да го хвърлиш от минарето.“ Шехмуз повдигна леко глава и погледна безпомощно първо към двамата войници до него, после към мен. „Добре, капитане. Ще ви кажа всичко, но не е каквото си мислите. Снощи не съм припарвал до джамията. Бях извън града.“ - „Пак лъжеш - прекъснах го гневно. - Подайте ми колана за патрондаша.“ Той се присви уплашено. „Моля ви, капитане, недейте. Кълна се, че този път казвам истината. Снощи ходихме до Черната гробница.“ Изненадах се. „Били сте при Черната гробница?“. - „Да. Търсехме съкровища, както се досещате.“ - „Пак лъжеш.“ - „Истината говоря, кълна се. Кълна се в живота на семейството си, че е истина.“ - „С кого беше?“ Шехмуз замълча. „Слушай - размахах строго показалец, - ако не докажеш, че си бил край Черната гробница, ще те арестувам за убийството на хаджи Сетар“. Очите му се завъртяха диво, но и уплашено като на чакал, притиснат в ъгъла. Най-сетне призна: „Бекир, синът на Едноръкия Мемили, беше с мен.“ -„И какво намерихте на разкопките?“ - „Всичко е в лозарската колиба на Мемили“, отрони той. „Ще проверим. А къде беше старият Село, който пази разкопките, докато изравяхте съкровищата?“ - „Снаха му роди син. От няколко дни искаше да отиде да види бебето и Мемили му каза да върви в селото. Обеща му да изпрати сина си Бекир да пази разкопките. „Нали затова са приятелите?“, придума го Мемили. Село е наивник. Повярва му. Беше в селото, докато ние копаехме на разкопките. Няма нищо общо с това.“ След признанието на Шехмуз заловихме в гаража Бекир, сина на Едноръкия Мемили. Претърсихме колибата в лозето и конфискувахме всички находки плюс торба хашиш. Отначало Бекир отричаше всичко, но го попритиснахме и призна, че Шехмуз ни е казал истината.
Целият археологически екип занемя от историята на капитана; всички го гледаха смаяно като вкаменени. Халаф излезе пръв от вцепенението.
- Усетих, че му има нещо на чичо Село. Сигурно е надушил нещо гнило, когато е дошъл на сутринта, но злото вече е било сторено. Не е посмял да каже на никого.
90
- Трябва да го уволним - отсече Кемал. - Наели сме го да пази разкопките, а той си тръгва и ги оставя в ръцете на крадците.
- По-важното е, че и тази нощ разкопките са изложени на опасност - напомни Есра. - Нищо чудно чичо Село да се е уплаших и да е избягал.
- Не е избягал - увери я капитанът. - Отведохме го за разпит, а аз назначих двама войници да пазят разкопките.
Есра го погледна с благодарност.
- Признателни сме ти. Утре ще обсъдим въпроса с охраната - заключи тя, но историята за разпита не и излизаше от ума. - Излиза, че Шехмуз не е убил хаджи Сетар, нали?
- Така изглежда - кимна капитанът и радостното му изражение, откакто бе пристигнал, помръкна леко.
- Според мен грешиш - възрази Кемал. - Разказът ти не доказва, че Шехмуз не е убил хаджи Сетар. Възможно е да е убил хаджи Сетар, след като са скрили откраднатите находки в лозарската колиба.
- Засега нищо не е сигурно - отвърна спокойно капитанът. - Утре от Газиантеп пристига технически екип. Ще съберат пръстови отпечатъци. Едва тогава ще разберем със сигурност.
- В такъв случай да се залавяме с вечерята - предложи Теоман, примрял от глад. - Гладуването няма да ни помогне да разрешим случая.
91
Седма плочка
Така и не разбрахме какво се е случило с дядо Митанува. Пратениците, тръгнали да го търсят, се върнаха с празни ръце. Щом изгубихме всякаква надежда да го намерим, баща ми Арарас започна да се интересува повече от мен. Не бих казал, че изчезването на Митанува го зарадва, но не пропусна да се възползва от предимствата, резултат от отсъствието му. Застояваше се по-дълго извън двореца с мен. Не одобряваше, че пиша поеми, и настояваше да работя повече върху съставянето на официални документи. Послушах го, но тайно продължих да съчинявам стихове. Странно е, но не му се ядосвах; точно обратното - с всеки изминал ден го разбирах по-добре.
Митанува наричаше татко „царска марионетка“. От опит научих, че това не е вярно. Той просто служеше всеотдайно на държавата.