Същата година в сезона на жътвата царят се разболя. Първоначалните спазми в краката се превърнаха в нетърпими болки и го убиха само за седмица. Отправяхме жертвоприношения и молитви към бога на бурите Тешуб, съпругата му, богинята на слънцето Хепат, сина им Шарума и богинята Купаба. Доведоха най-добрите предсказатели в земите между двете реки да ни посъветват как да разпръснем злите облаци, надвиснали над главата на царя.
Предсказателите оглеждаха черния дроб на заклана овца, за да видят дали дебелата част е отгоре или отдолу, и клатеха мрачно глави.
Предсказателите пуснаха орел и орлица да отлетят над долината под Ефрат. Птиците не се срещнаха в небето; отлетяха в различни посоки.
Предсказателите пуснаха две змиорки в басейн, но и змиорките отплуваха в различни посоки, показвайки, че е ударил часът нашият цар да напусне земята.
92
Предсказателите излязоха прави. Цар Астарус изтля за седем дни и се възнесе на небето в края на седмия ден. Последвалата церемония продължи четиринайсет дни и четиринайсет нощи точно както след смъртта на баща му Каманас. Кремираха тялото на Астарус, ветровете понесоха пламъците от кладата към боговете, а пепелта бе събрана в глинена урна.
Пизирис, новият ни господар, новият любимец на боговете, замени починалия цар. Когато се възкачи на престола, той беше млад като Астарус при коронясването му. На цар Астарус му липсваше увереност и донейде затова не правеше нищо, без първо да се допита до Съвета на благородниците. Пизирис, от друга страна, се отличаваше с извънмерна амбиция, жестокост и самонадеяност. През третия месец от царуването си той разклати напълно авторитета на Съвета на благородниците. Не вземаше под внимание решенията и указите му. Татко се опита да му се противопостави, но царят го заплаши открито: „Или ще застанеш на моя страна, или ще отменя традицията за поста на дворцовия писар, който от поколения се отрежда на семейството ти“. Татко разбираше, че царят греши, но не притежаваше достатъчно сила да му се опълчи. Не бих го нарекъл страхливец, чисто и просто не притежаваше необходимите качества да се противопостави на Пизирис. Бе способен да осъществи неописуемо сложни заговори срещу чуждестранни владетели и дори срещу старейшините в Съвета, за да защити интересите на царя, но не би дръзнал да се обърне срещу него.
Умът на Пизирис бе зает с далеч по-опасни мисли. Управляваше деспотично и се виждаше като хетски император както в дните на Великата империя. Тайно започна да крои заговори срещу Асирийската империя, под чийто суверенитет живеехме, напълно пренебрегнал нищожната мощ на малкото ни царство. Татко предупреди тактично царя и непрекъснато го умоляваше да се откаже от опасните си намерения. Пизирис обаче бе твърде млад, твърде невеж и
93
твърде безмилостно амбициозен, за да види истината. Не обръщаше никакво внимание на татковите предупреждения. Накрая татко се преклони през безумието му, което доведе до смъртта и на двамата, и заживя в сговор с него. Все пак Пизирис бе царят, земният представител на боговете. Да му се противопоставяш, означаваше да си навлечеш гнева на боговете и огромни беди.
94
Осма глава
По време на вечерята Есра се замисли как лошият късмет ги обгърна като мантия. Всички лакомо се бяха нахвърлили върху рибата; Теоман поглъщаше бързо залък след залък и бъбреше с Мурат; Кемал продължаваше да се муси; Елиф да се смее шумно с престорена радост; Тимъти, винаги готов да завърже разговор, задаваше на капитана въпроси за военните; Бернд се подсмихваше, вслушан в бръщолевенето на сътрапезниците си; а Халаф, застанал на две крачки от масата, приемаше похвалите за вкусната вечеря. На Есра и се струваше, че Ешреф започна да я поглежда по-често, изморен от въпросите на американеца. Тя от своя страна обмисляше смъртта на хаджи Сетар, но не успяваше да стигне до никакви заключения. Вече не смяташе Шехмуз за убиец. Надяваше се обаче все пак да се окаже той. Ако убийството бе негово дело, това щеше да разреши проблема и да ги спаси от зловещата сянка на злодеянието, спуснала се над разкопките като кошмар наяве. Но защо му е на Шехмуз да прави едно след друго две престъпления в една и съща нощ? А и начинът, по който бе извършено убийството, не отговаряше на характера му. Да се изкачи на минарето в тъмнината преди зазоряване и да чака, за да блъсне хаджи Сетар, и най-вече да се предреши в черно, за да не го познаят… просто не и се струваше възможно да е замесен човек като Шехмуз. Дали човек, способен да извърши всичко това, би разгласил пред целия град: „Ще убия хаджи Сетар?“