- Изглеждаш много замислена - констатира капитанът, докато вече пиеха чай. - Не си ли доволна, че намерихме плочките?
- Благодарна съм ти - опомни се бързо Есра. - Ако не беше конфискувал плочките, историята на Патасана щеше да остане непълна… Но…
Замълча, сякаш не намира точните думи.
- Но? - подтикна я да продължи капитанът.
С ъгълчето на очите си Есра погледна към другите, насядали около масата. Всеки бе потънал в своя малък свят.
95
- Допий си чая и да се поразходим - предложи тя.
Капитанът разбра, че младата жена не иска да говори пред
другите. Пресуши чашата си на две бързи глътки.
- Излизаме - осведоми Есра колегите си.
Забелязал, че капитанът също се кани да тръгва, Халаф се втурна към тях.
- Ще се върнете, нали? Още не съм поднесъл плодовете.
- Благодаря - отвърна капитанът с искрена усмивка. - Вечерята беше много вкусна. Преядох и не ми остана място за повече.
Подир минута капитанът и Есра тръгнаха един до друг по черния път. Само след няколко метра Есра попита:
- Да отидем ли до брега на реката? Луната е пълна и там ще е светло.
- Както искаш - отвърна капитанът; стараеше се да прикрие чувствата си, но радостният му глас издаде колко му допада предложението.
Есра се усмихна закачливо.
- Какво ще кажеш да зарежем формалностите?
- Добре - съгласи се капитанът, смутен, но очевидно доволен.
- Беше прав - призна Есра, докато минаваха край наровата градина на баба Хатуч. Сведе глава да избегне клонка, надвиснала над оградата, и продължи: - Подозренията ни се оказаха неоснователни.
- Е, не съвсем. Благодарение на подозренията ви успяхме да заловим шайка контрабандисти.
- Но не заловихме убиеца - уточни тъжно Есра. - Питам се дали да не разпитаме Фаят.
- Знам, ти подозираш фундаменталистите, но този сценарий не ми се струва много реалистичен. - Капитанът заби поглед в прашния път, осветен от бледото лунно сияние, сякаш това, което търсеха, лежеше пред тях. - В района няма религиозни организации, способни да извършат такова убийство.
- Хората, свързани с курса по Коран, Абид ходжа, Фаят?
96
- Те? - повдигна вежди капитанът. - Хайде, хайде, те да извършат убийство? Изглеждат непримирими, но това е само поза. Всъщност са страхливци, плашат се от собствената си сянка. Без хаджи Сетар дори курса нямаше да успеят да организират.
- Чувал ли си за организацията „Хизбула“?
- Тук няма „Хизбула“. Подвизават се в района на Батман. Според мен зад убийството стоят сепаратистите.
- Има ли ги тук?
- Не се замесват във въоръжени конфликти, но съм сигурен, че провеждат агитационна пропаганда.
- Агитационна пропаганда?
- Така наричат акциите, предназначени да привлекат повече хора в организацията и да сеят несъгласие между населението и държавата - обясни капитанът.
- Не съм виждала нито терористи, нито подобни действия тук - възрази Есра.
Капитанът спря и се обърна към нея.
- Значи ти не допускаш убийството на хаджи Сетар да е свързано с подобна дейност? - попита.
Есра също спря. Погледна го. Хладният бриз от Ефрат довяваше силно ухание на олеандри, чиито цветове оставаха невидими в мрака. Бледата лунна светлина подчертаваше острите контури на лицето на капитана. Сърцето на Есра заби по-бързо, когато насочи поглед към него.
- Никакви доказателства не подкрепят подобно предположение. Но ти сигурно знаеш нещо, щом говориш така.
- Не знам нищо - възрази капитанът с ненужно рязък тон. -Искаш ли да сменим темата?
Поведението му ядоса Есра, но тя замълча. Вървяха безмълвно, докато не стигнаха древната река, окъпана в лунна светлина.
- Забележително - прошепна Есра при вида на Ефрат, ширнала се пред тях като сребърна лента между тъмните брегове.
97
Известно време съзерцава благоговейно реката, после измъкна пакет цигари от джоба си и извади една. Преди да ги прибере, се обърна към капитана, сякаш внезапно си бе спомнила, че е до нея.
- Искаш ли?
Капитанът не прояви дори престорена неохота.
- Лекарите няма да останат доволни, но какво пък? Днес ще изпуша още една.
Есра запали цигарите. Безформеният пушек се издигна във въздуха и се смеси с уханието на олеандрите.
- Да… - подхвана Есра, спомнила си разговора им в полицейския участък - беше започнал да ми разказваш как си про-пушил в Шърнак, но смени темата.
Капитанът се обърна и се взря мълчаливо в младата жена.
- Историята не е приятна - призна най-сетне той.
- Да беше се сетил, преди да я подхванеш - сряза го Есра. -Не е приятно да оставяш хората на тънат в догадки.
Капитанът не се обиди от обвинението, напротив - хареса му, че Есра се държи, сякаш са дългогодишни приятели.