110
любов с тях. Но те избирали с кого да се любят. „Ти си млад, силен, благородник - допълни Пирва. - Кого ще изберат, ако не теб?“
Знаех, че на празник храмовите проститутки правят доброволно любов в чест на богинята, но не се бях замислял, че ще настъпи денят да се възползвам от тази услуга. Навярно защото образованието ми повеляваше да прилагам наученото в полза на боговете и на техните любимци тук, на земята - царете. Учеха ме, че церемониите са необходими за умиротворяване на боговете, за усмиряване на гнева им, а не да задоволяват глада на тялото ми. Затруднявах се обаче да го обясня на желанието, пробуждащо се в кожата ми. И така, подтикнат от отчаянието на мъж, неспособен да овладее собственото си тяло, аз зачаках новогодишните празненства.
111
Девета глава
Есра наблюдаваше безпомощно развоя на събитията. Ненавиждаше пасивната си роля, ала не успяваше да помогне нито в разследването на убийството на хаджи Сетар, нито да накара мъжа, който я привличаше, да разтвори сърцето си за нея. Нощта, когато капитанът сподели преживяванията си, тя реши, че дебелата стена помежду им е рухнала. Но ненадейно, преди дори да осъзнае какво се случва, той отново издигна стената. Най-лошото обаче беше, че не може да му се ядоса за това. Разказвайки и историята си, той я бе лишил от последната и защитна броня - гнева. Човек, преживял толкова трудности, не заслужава гняв, а подкрепа. А той не го допускаше. Есра искаше да опознае капитана, да се сближи с него, но дори първите зрънца информация за живота му я доведоха чисто и просто до задънена улица. Той я смяташе за част от хората, които разсъждават за войната от удобно разстояние. И не грешеше много. Но необходимо ли е да кръстосваш въоръжен планините, за да имаш право да повдигнеш темата за войната? Нима тя също не изпитваше отрицателните последици от проклетата война, отнела живота на хиляди и спуснала се над страната им като тъмна сянка?
- Разбира се - промърмори Есра решително. - И аз имам право да говоря по въпроса.
Можеше обаче да го обясни на нормален човек, а не на мъж, чието настроение се променя за минути и побягва точно когато разговорът достигне най-съществения момент.
Седеше в беседката и такива мисли бушуваха в главата и. Когато тръгна да закара капитана до жилището му, Халаф забрави лампата в кухнята да свети. Друг път Есра веднага щеше да я изгаси, но сега не събра сили да стане. Приятелите и ги нямаше. Тимъти се бе заел с плочките, Кемал отиде в стаята на Елиф да обсъждат връзката си, Мурат и Теоман отдавна спяха, а при Бернд още светеше - както всяка вечер той се трудеше върху дипломната си работа на тема „Разрушителните въздей-
112
ствия върху развитието на цивилизацията в Месопотамия“. „Дали да не отида да помогна на Тим?“, помисли си Есра. Навярно работата щеше да избие от ума и тези сложни, заплетени въпроси. Баща и, Салим бей, доктор по философия, винаги наблягаше върху „правилното мислене“. Но има ли наистина такова мислене? Правилното мислене вероятно е присъщо само на усъвършенстван компютър. В живота, където на мястото на всеки разрешен проблем веднага се появява друг, до „правилното“ е възможно да се стигне само след дълъг низ от размишления и действия, който се повтаря при всеки въпрос или проблем. Нещо повече - успехът никога не е гарантиран. Бащата на Есра, Салим бей, го знаеше и въпреки това подчертаваше отново и отново колко е важно правилното мислене. Другата му крилата фраза бе: „Не се поставяй в центъра на събитията, моето момиче. Не си в състояние да разрешиш всички проблеми и не си способна да бъдеш навсякъде едновременно“. Баща и не обичаше празните приказки, но имаше ли доказателства, че прилага принципите си? Ако беше мислил правилно, едва ли щеше да напусне Есра и майка и и да заживее с жена на възрастта на дъщеря му.
- Това пък каква връзка има с правилното мислене? -промърмори тя. - Той просто се влюби.