Баща и също признаваше, че любовта няма нищо общо с правилното мислене и логиката. Или по-скоро любовта има своя собствена логика, а тя няма нищо общо с правилното мислене. Страстта движи нейната логика - напълно различен, сложен процес, постоянно препъващ, повличащ надолу и дезориентиращ разсъдъка. Баща и обичаше майка и и не си представяше как би живял без Есра, но всичко се промени, когато Нилгюн се появи в живота му.
- Уф, това е стара история - скастри се недоволно Есра.
По-добре да се занимава със своите проблеми, отколкото
да кори баща си. Все пак тя също се раздели със съпруга си. Нещо повече - раздели се, без да взема под внимание компромисите и усилията на Орхан да се сдобрят. „Но моят брак при-
113
ключи не заради любов“, помисли си Есра. Вече просто не можеха да живеят заедно. До такава степен, че Орхан я вбесяваше, каквото и да направеше, защото любовта му не бе искрена. А неискреността не означава ли липса на любов? Измъчваха я и отношенията и с капитана…
Мислите и се оплетоха в несигурност като маслинови клонки, подети от течението на Ефрат. Чу, че Халаф се връща. Той излезе от колата и изненадана усмивка се разля по устните му, когато забеляза ръководителя на екипа още да седи в беседката.
- Случило ли се е нещо, Есра ханъм? По това време обикновено сте в стаята си.
Есра погледна благодарно безгрижния, общителен младеж от Барак, готов да изпълни почти всичките им странични задължения.
- Не, не. Просто ми се прииска да поседя малко на прохлада.
- Добра идея. Да ви сваря ли чай?
- Не, благодаря.
- А кафе?
- Добре - прие Есра. Не и се пиеше кафе, но не желаеше да разочарова Халаф. - Но само ако и ти изпиеш една чаша с мен.
Проследи го с поглед как тръгва към кухнята. И директорът на Археологическия музей в Антеп, и приятелят на Кемал, Рю-стем бей, го бяха препоръчали. Бил готвач, шофьор и момче за всичко на анкарски археолози по време на разкопките им в Адияман. Екипът останал много доволен от работата му. Ха-лаф беше готвач по професия. Преди военната служба работел в „Имам Чаадаш“ - един от най-известните ресторанти в Антеп. След като се уволнил от армията, заминал за Истанбул и продължил да упражнява занаята - работил в „Бедир“, ресторант в Саматя. Познаваше не само богатата антепска кухня, съчетала турски, кюрдски и арабски кулинарни традиции, но и кухнята на почти всички турски райони - от Болу до Измир. Ала един ден колегата му, главният готвач Кара Нури от Урфа, засегнал достойнството му. Халаф извадил ножа за обезкостяване на
114
месо и наръгал на три места грубиянина. Излязъл от затвора, след като излежал едногодишната присъда, но не искал да остава в Истанбул и се върнал в Антеп. За съжаление, и в родния си град не успял да намери каквото търсел. Познатите му готвачи, дочули, че е бил в затвора, не искали да го наемат, за да не им навлече неприятности. Работел по малко ту тук, ту там и накрая, благодарение на Рюстем бей, започнал да работи на разкопки през летата. Плащали му добре и най-важното - хората проявявали разбиране и се отнасяли с него като с нормален човек.
Есра също бе доволна от Халаф. Младият мъж се държеше почтително, беше спретнат и честен. И главното - работеше усърдно. Понякога желанието му да услужи граничеше с натра-пливост, но никога не отказваше да изпълнява възложените му задачи и при нужда охотно се притичваше на помощ.
След десет минути Халаф наливаше каймаклията турско кафе от джезвето в миниатюрните чашки. Докато отнесе празното джезве в кухнята и се върне с две чаши вода, Есра вече бе отпила първата глътка.
- Златни ръце имаш, вкусно е.
- Да ти е сладко! - отвърна младият готвач. - Не може да се сравнява с кафето в нашето село, но го бива.
- Какво кафе правят в селото ти?
- В някои къщи в Барак, който може да си позволи, държи стая, за да кани там мъжете да си поговорят и да се разтушат. Приемат и гостите на селото. Всеки ден готвят ново ястие и обсъждат какво става в селото.
- Нещо като събрание - вметна Есра. - Като агората18 в древногръцките градове.
Халаф не схвана сравнението. Изгледа я учудено и продължи да разказва:
18 Агората е главният площад в древногръцките градове, разположен в средата на града; служил е за пазар, за религиозни чествания, там са произнасяли речи, провеждали са политически дискусии и пр. Като център на обществено-политическия живот агората е и мястото, където се провеждали заседанията на античното народно събрание. - Б. пр.
115
- Водят там и юношите; учат ги как да спазват обичаите и правилата за поведение. И аз съм се учил в такива стаи. Там поднасят много по-силно кафе от това и вкусът му е различен. Една глътка и си готов. Равнява се на пет глътки от това.