- Интересно. Някой ден трябва да посетим селото ти.
- Когато пожелаете, Есра ханъм - зарадва се Халаф. - Ще ми бъде много приятно. Но това, което ви разказвам, важеше допреди десет години. Днешните такива стаи, не са като някогашните. В къщите вече има телевизори. Вместо да ходят в стаите, селяните седят пред телевизора.
- Жалко за хубавото кафе - подхвърли полуразочаровано, полушеговито Есра.
- О, не, някои хора още варят горчиво кафе. Ще отидем при кюрда Решит, той е майстор на кафето.
- Халаф, тази сутрин каза на капитана, че си кюрд, но доколкото знам, хората от Барак са тюркмени.
- Права сте, Есра ханъм. Хората в Барак са тюркмени. Но кръвта се е смесила. Чрез браковете всички са станали сродници. Тюркмени са се сродили с араби, араби - с кюрди. Ама традициите на Барак не са изчезнали.
„Като хетите преди хиляди години - помисли си Есра. - И те са се сродили с арамейците и лувийците. По тези земи някои неща не се променят никога.“
- Дядото на моя дядо бил от Урфа. Шабан ага бил кюрд -продължи Халаф. - Убил двама в Сиверек, избягал и се преселил тук. Било по времето на Османската империя. Шабан ага бил авантюрист, жилав човек. Първо бил войник, а после станал офицер в османската армия. Не би могъл да живее тук, ако не бил офицер. Всеки принадлежи на клан и не приемат охотно чужденци. Но офицерският му чин променил всичко. Вдъхвал страхопочитание и клановете го уважавали. Ожени се за четири баракски жени. И четирите му родили деца. Купил земя от османците и продължил рода си. Така се появило село Алагьоз.
Спомнила си съмненията на капитана, Есра попита:
- Присъедини ли се някой от селото ти към сепаратистите?
116
- Един - отвърна раздразнено Халаф; темата очевидно не му беше приятна. - Синът на Айюш, Джемил. Преди две години отиде в планината, а тази зима върнаха тялото му. Убиха обаче и двама войници от селото ни - сина на Лудия Дюне, Ферит, и сина на Хако, Махмут. - Той се замисли, но след малко вдигна глава и попита: - Да не би с капитана да смятате, че сепаратистите стоят зад това?
- Аз не. Разбирам обаче какво е преживял капитанът. Какво ли не му е минало през главата.
- Да, но не мисли правилно. Тук няма сепаратисти. И дори да имаше, щяха да нападнат полицейския участък и да застрелят селските стражари. Нямаше да припарят до свят човек като хаджи Сетар.
- Откъде знаеш?
- Най-малкият син на клана Генджели, Махмут, е в планината. Бил командир, казват. Като момче Махмут беше много привързан към хаджи Сетар. Благоговееше пред вярата му, но го пратиха в Диарбекир. Там се промени. Запази обаче почитта си към хаджи Сетар. Преди да отиде в планината, винаги, когато се връщаше в града, се отбиваше в дома на стария хаджия, целуваше му ръка и го молеше за благословия. Искам да кажа, че няма никаква причина сепаратистите да набележат хаджи Сетар.
- Не знам - въздъхна колебливо Есра. - А какво мислиш за Фаят?
- Онзи, дето го ступах?
- Е, да речем не точно той, но приближените му. Абид ходжа например.
- Ако Абид ходжа беше истински мъж, първо щеше да защити честта си - отсече презрително Халаф. - По-голямата му сестра Белкъс от село Гьовен е любовница на Решат ага от години. Засърбят ли го ръцете, Решат ага отива в къщата и.
- Тя няма ли си съпруг?
- Съпругът и е в Германия. Не се обажда, не се интересува как е. Изоставена е. Ако Абид ходжа беше мъж на място, нямаше да оставя сестра си на произвола на Решат ага…
117
Есра бе виждала Решат ага само веднъж - мъж на около трийсет, смугъл, нисък, с квадратно лице и тънки мустачки. Винаги оглеждаше бдително хората от главата до петите, сякаш преценяваше дали са врагове или приятели.
- Не, Есра ханъм - продължи Халаф, - такова нещо те няма да направят. Те са просто алчни духовници. Има ли погребение с почерпка или раждане с шербет, там са. Но не са убийци.
- Фаят не се поколеба да дойде чак дотук да ни заплаши.
- Едноръкия Мемили го е подкокоросал. Фаят не би дошъл тук по своя воля.
- Кой тогава уби хаджи Сетар?
- Шехмуз, кой друг?
- Чу какво каза капитанът.
- Да. И мисля, че е станало точно както го описа Кемал бей. Първо са скрили антиките в колибата в лозето, после Шех-муз се е разделил с Бекир и е тръгнал към джамията.
- Не е ли твърде рисковано да извършиш две престъпления в една нощ?
- Шехмуз пет пари не дава за риска. Видял е, че нищо не е последвало след кражбата на антиките, и си е рекъл: „Защо да не отида да си разчистя сметките с хаджи Сетар още днес?“
- Кого ще обвинят хората от града според теб? - попита Есра.
- Щяхме да разберем, ако бяхме отишли в града днес.