- Чух, че според някои това се е случило, защото сме дошли ние и сме започнали да разкопаваме Черната гробница.
- Това са приказки на шайката на Едноръкия Мемили и Фаят. Никой друг не би казал такова нещо. Но нашите хора няма да им повярват, защото знаят от какво тесто са замесени Едноръкия Мемили и всички от курса по Коран.
- Няма ли да настояват да прекратим разкопките?
- Кой ще посмее? Нямат толкова кураж. Освен това вие не разкопавате Черната гробница. Копаете на двайсет метра от нея. А и никой не би гъкнал, дори да разкопавахте Черната гробница.
118
- Сигурен ли си? - попита удивено Есра.
- Сигурен съм, разбира се. Уважението и страхопочитанието към Черната гробница е останало в миналото. Сега хората се интересуват само как да печелят пари. Земята тук е в изобилие, всички имат ниви. Затова намерихме толкова трудно работници за разкопките. Никой не иска да се забърква с държавата и да си навлича главоболия.
- Ние държавата ли сме?
- Държавата сте. Нали сте в съдружие с капитан Ешреф? Не бойте се, никой няма да посегне на разкопките.
- Капитанът обаче не смята така…
- Капитанът е особняк, Есра ханъм. Между нас да си остане, но войниците го наричат Лудия Ешреф.
- Не си справедлив към капитана - прекъсна го рязко Есра. -Ешреф бей ни помага много.
Осъзнал, че е оплел конците, Халаф предприе отстъпление:
- Не се ядосвайте, Есра ханъм. Това е информация от втора ръка. Казвам ви само какво чух от войниците.
- Я виж, не знаех, че е време за кафе! - прекъсна нечий глас разговора им.
Застанал на няколко крачки зад тях, Тимъти клатеше глава с престорен гняв.
- Мислех, че сте в леглото. - Халаф стана. - Моля, седнете, веднага ще ви сваря кафе.
Американецът, с една глава по-висок от Халаф, приближи и го потупа приятелски по рамото.
- Шегувах се. Да пийнеш турско кафе след вечеря е добре, но преди лягане няма да те остави да мигнеш.
Халаф се обърна и погледна свенливо Есра.
- Ако нямате други въпроси, ще отида да измия чиниите.
Отчаяното му изражение и подсказа, че е била прекалено
рязка.
- Благодаря, Халаф. Кафето беше много вкусно. Благодаря и за разговора.
119
Белите зъби на Халаф грейнаха щастливо върху загорялото му от слънцето лице. Той взе празните чашки и тръгна към кухнята.
Американецът седна срещу Есра. Правата му кестенява коса бе подстригана възниско, а големите му кадифеночерни очи под изписаните като на жена вежди придаваха безгрижно и цинично, но дружелюбно изражение на лицето му. Късата му брада с цвят на мед, посребрена тук-там, се спускаше от слепоочията до брадичката правеше по-зрял вида на острите му черти в отличен синхрон с циничните искрици в очите му. „Красив мъж“, помисли си Есра. Поведението на Елиф бе лесно обяснимо, по-странно защо нея я привличаше капитан Ешреф, а не Тимъти. Открай време Есра смяташе, че любовта се поражда от потребност. Още при първата им среща усети, че Тимъти не се нуждае от никого. Вярно ли беше обаче? Нима всеки човек не се нуждае от някого, независимо колко е силен? Вероятно, но Тимъти сякаш бе изключение. С него човек можеше да се забавлява, но не и да завърже дълбоки отношения. Ала капитанът Ешреф… О, да, капитан Ешреф… Не разбираше защо го харесва толкова. Разбираше само, че този войник с изморена душа, понесъл изпитанията и превратностите на войната, и въздейства силно и я вълнува. Нямаше обаче време за романтични афери. Важните находки, открити при първите археологически разкопки под нейно ръководство, и предоставяха златна възможност за напредък в кариерата. Би следвало да им отреди първо място. Вярно, но интересът и към капитан Ешреф не намаляваше. „Не се поставяй в центъра на събитията - отекна в главата и гласът на баща и. - Не си в състояние да разрешиш всички проблеми и да бъдеш навсякъде едновременно.“ Навярно проблемът и се състоеше в това, че въпреки привидната си решимост и сила страдаше от дълбока липса на самоувереност. Тя подхранваше желанието и да се доказва, та всички да я смятат за непоклатима и безгрешна.
- Нещо те тревожи, а? - изтръгна я от мислите и изпълненият с любопитство глас на Тимъти. - По това време на нощта обикновено не се заседяваш тук.
120
- Не, няма нищо. Просто харесвам хладния нощен въздух.
- Понякога идва в повече. Внимавай да не настинеш.
- Говориш като местен. Познаваш района по-добре дори от мен, макар да си американец.
- Професор Уайс от „Йейл“ казва, че археолозите нямат родина. „Домът ви е там, където работите“ - това е лайтмотивът му. Преди десет години бях в Ирак. Там беше моята родина. Сега съм тук и това е моята родина.
- Все пак сигурно понякога ти липсва твоята страна.