- Разбира се. От време на време нощем мисля за Ню Хейвън и за летните вечери, които прекарвах със семейството си. Там летните нощи са много горещи. Влажна, задушлива горещина. Случеше ли се хладният океански бриз да стигне до Лонг Айлънд и до градината на двуетажната ни къща, вятърът разклащаше камбанките, накачени от татко по балкона, и те зазвънтяваха сладкогласно. Понякога дори тук чувам нежното им звънтене.
- Семейството ти в Ню Хейвън ли е?
Тимъти поклати тъжно глава.
- За съжаление, и майка ми, и баща ми са покойници.
- Съжалявам.
- Тъгувах много - поклати замислено глава Тимъти. - Но после осъзнах, че не бива да скърбя. Те живяха дълго и щастливо. Баща ми би могъл да загине през Втората световна война, а мама да стане жертва на улични хулигани. Слава богу, и двамата оцеляха. Живяха щастливо заедно, докато майка ми навърши седемдесет и една, а баща ми - седемдесет и пет. Умряха заедно при самолетна катастрофа. Единственото им желание, което не се изпълни, е да прегърнат внуците си.
- Нямаш ли деца?
- Нямам. - След кратко мълчание Тимъти смени темата с по-делови тон: - Прегледах плочките, които ни донесе капитан Ешреф.
- Повредени ли са?
121
- Не сериозно. Напукани са и понащърбени тук-там, но написаното се чете. Поне сме в състояние да го възстановим.
- Радвам се. Страхувах се историята на Патасана да не остане недовършена.
- Едва ли ще остане непълна. Положително ще се появят и другите плочки.
- Още нещо ме притеснява - плочките не са на сигурно място в училищното мазе.
- Опасяваш се да не ги откраднат ли?
- Да, но се тревожа повече, че условията ще ги повредят.
- Няма страшно. Вратата е здрава и е заключена. А и след като са издържали две хиляди и седемстотин години, едва ли ще им стане нещо за няколко седмици. Е, не е мазето на Бейнекската библиотека, макар да е тъмно и хладно.
- Бейнекската библиотека?
- Не си ли чувала за нея? - учуди се Тимъти и гласът му прозвуча не по-малко смаяно от нейния.
- Не съм - отвърна рязко тя, сякаш недоумяваше какво толкова е пропуснала.
Тимъти осъзна, че реакцията му е обидила младата жена.
- Извинявай, не исках да прозвуча като всезнайко. Бейнекската библиотека е много известна, та сметнах, че сигурно си я чувала.
- И къде се намира тази прословута библиотека?
- В моя университет, в „Йейл“. Там се съхраняват много от най-ценните книги и ръкописи на света. Тя е и чудо на модерната архитектура и изпъква сред другите университетски сгради в готически стил. Вместо от стъкло прозорците са от изключително тънък мрамор, за да предпазват книгите и документите от слънчевата светлина. Нивото на влажността и температурата вътре се поддържа от специална апаратура.
- Интересно - отбеляза тихо Есра, впечатлена от описанието.
- Ако дойдеш в САЩ, ще ти я покажа.
- С удоволствие… Нищо чудно плочките на Патасана да предизвикат фурор и от „Йейл“ да ни поканят да им гостуваме.
122
- Защо не? - промърмори замечтано Тимъти, сякаш си представяше бъдещата слава. - Плочките несъмнено ще предизвикат фурор. Кога точно ще се състои пресконференцията?
- Не знам. Зависи от Германския археологически институт. Ще разберем след ден-два. Но първо трябва да преведем плочките.
Тимъти сведе виновно глава.
- Права си, малко поизоставих превеждането. Обещавам утре цял ден да дешифрирам текста.
123
Девета плочка
О, усърдни читателю, ще ти разкажа за най-дълбокия срам и за най-окрилящата радост на ранната ми младост. Ще ти разкажа как юношата, станал жертва на собственото си тяло, падна в безпощадния капан на любовта и как започна да разцъфва гибелната му страст.
Занизаха се безнадеждни тъмни зимни дни и нощи, вятърът, натежал от новогодишните дъждове, затрополи по градските порти. Ала щом ярките лъчи спряха пред прага ни, пепелявоси-вите облаци по небето изтляха и щедрото слънце ни озари отново. Ефрат потече изобилна, житните стръкове се подадоха от земята и дърветата разцъфнаха прелестно. Поройните дъждове бяха измили и пречистили града ни и той се готвеше за нов живот като принцеса преди коронясването.
За разлика от другите празници новогодишните празненства не се провеждаха в двореца, а в малкия едноетажен храм сред плодородните поля отвъд Царската порта.
Най-сетне празненствата започнаха; чувствах се неспокоен и развълнуван. Не мигнах цяла нощ. На другия ден щях да преживея нещо неизпитвано досега - щях да правя любов с жена. Въртях се в леглото до зазоряване. Станах рано и събудих цялата къща. Татко отдаде нетърпението ми на вълнение от настъпването на Новата година. Изкъпахме се и облякохме най-красивите си дрехи. Тази година отново щях да стоя до татко както през предишните три.