Пристигнахме в двореца. Всички бяха заети с приготовления за празненството. Царят и царицата се бяха събудили рано-рано. В залата, украсена за тържеството, членовете на Панку, Съвета на благородниците, сред които аз и баща ми, и придворните чакаха царят и царицата да облекат пищните си роби, но те се бавеха.
Най-сетне царят и царицата излязоха от покоите си, облечени както подобава на сана им. Пред тях вървяха двама прислужници и един страж. Излязоха от двореца и ние ги послед-
124
вахме. Прекрачиха портата, а музиканти в червени роби заеха местата си от двете им страни и шествието тръгна. Музикантите засвириха, божествените певци запяха и затанцуваха. С уверена усмивка на лицето нашият цар Пизирис наблюдаваше танцьорите и крачеше бавно. Ние, благородниците, го следвахме. Зад нас се движеха придворните, понесли телета, овце, вино и храна за жертвоприношение на боговете. Накрая се редяха обикновените хора. Пъстроцветният ни весел парад мина през Царската порта и пое към малкия храм сред плодородните поля.
В храма главният жрец Валвазити посрещна царя и царицата. После произнесе приветствени молитви и заедно с другите жреци и музикантите влезе в храма. Които останаха в градината, продължиха да пеят. Двама придворни със стомни приближиха до царя и царицата. След като си измиха ръцете с донесената им вода, царят и царицата влязоха в храма. Неколцина благородници, включително аз и татко, ги последвахме. Щом пристъпихме вътре, жрецът Валвазити даде знак на другите жреци да запеят. Царят и царицата се поклониха почтително на боговете и седнаха на трона, а ние застанахме от лявата им страна с приведени глави. Щом песнопението секна, главният дворцов готвач влезе с вкусно изпечено месо, приготвено за жертвоприношение. Остави месото на свещените места в храма - в огнището, пред прозореца и до входа. После взе свещения съд с форма на лъв и поднесе виното в него на царя. Царят докосна виното с пръсти и главният готвач го принесе в дар на боговете.
Започна следващата част от церемонията. Царят и царицата станаха от трона и се поклониха на боговете. Музикантите и певците излязоха от храма. Внесоха вътре царските символи -закривен жезъл и златно копие. Царят взе жезъла и заедно с царицата отново седнаха на трона. Пак измиха ръцете на седналите царски височества. Внесоха в храма и свещената маса, отрупана с храна. Придворните започнаха да си подават самун хляб от ръка на ръка, докато хлябът стигна до главния придво-
125
рен. Той го разчупи на две половини. Двете половини тръгнаха отново от ръка на ръка, докато излязоха извън храма.
Музикантите засвириха, но не пееха. Изпълняваха само мелодии с инструментите си. Раздадоха храна и вино. Царят и царицата се изправиха, вдигнаха наздравица за боговете и свещената гощавка започна. Свещената маса бе отрупана с изкусителни храни и напитки - плодове, събрани от бреговете на Ефрат, овче и говеждо месо, дивеч, риба, изтънчени вина, бира, бял хляб и всичко, което може да си представи човек. Щом всички утолихме глада и жаждата си, главният жрец Валвазити ни даде знак да се изправим.
Цар Пизирис стана от почетното място на масата и каза: „На това празненство се нахранихме до насита и утолихме жаждата си в чест на бога на бурите. Благодарим му от сърце. Нека никога не ни лишава от закрила. Молим го да ни дари със здраве и да ни помага да побеждаваме враговете си. Нека с негова подкрепа държавата на хетите да възстанови някогашната си сила и слава. Нека властваме над четирите посоки, над цялата земя. Нека всички, които живеят по бреговете на Ефрат, да мълвят нашето име и да разнасят славата ни по света“.
Наблюдавах внимателно и забелязах как в очите на Пизирис просветва алчност, а гласът му трепери от амбиция. Татко също го забеляза и сведе глава пред неутолимата жажда за власт на този млад владетел.
Щом царят привърши речта си, песнопенията започнаха отново. След като приключиха и те, хората сведоха глави да изразят почитта си пред царя и царицата и се разотидоха. Царят и царицата излязоха последни от храма. За жалост, с татко бяхме длъжни да се върнем с тях. Отдавнашна традиция повеляваше дворцовите служители - до един - да следват царя и царицата до самия край на церемонията.
126
Десета глава
Тази сутрин всички от археологическия екип се събудиха преди изгрев-слънце. Далечният призив за молитва, носещ се от селото надолу по пътя, придаваше на атмосферата меланхолична, загадъчна нотка. Пръв бе станал Халаф. Вече бе сварил чай, стоплил вода за кафето на чужденците и сложил масата за закуска. Бернд и Тимъти пристигнаха преди другите. Тимъти носеше вчерашните си дрехи; днес нямаше да ходи на разкопките, а Бернд, обръснат, бе нахлупил широкополата си шапка в цвят каки. Въпреки насмешките на колегите си - „Същата шапка е носел Хуго Винклер през 1906-та при първите хетски разкопки в Боазкьой“ - германецът не излизаше без нея, защото смяташе, че го предпазва от жежкото слънце. След Тимъти и Бернд дойде Есра. Двамата чужденци и се усмихнаха учтиво. Преди тримата да успеят да продумат, Кемал, Мурат и Елиф също се появиха. Теоман го нямаше никакъв.