После ванът бързо пое по пътя. Околността бавно изсветля-ваше. Слънцето още не бе изгряло, но хапещият студ и тежката
129
мъгла над Ефрат чезнеха лека-полека с оттеглянето на мрака. Щяха да вземат работниците от каменния мост над пресъхналото речно корито на завоя на километър от училището. Всяка сутрин работниците ги чакаха търпеливо под голямото крушово дърво точно до моста. Наеха десет души от две села, и то само благодарение на хаджи Сетар - бедни селяни, но всички имаха ниви, макар и малки. Четирима ги осведомиха от самото начало, че ще напуснат разкопките, щом стане време да берат памука. Есра прецени, че дотогава работата им ще е намаляла и при необходимост ще наемат работници за по ден-два. След смъртта на хаджи Сетар обаче едва ли някой от града щеше да се съгласи да работи за тях, да не говорим, че съществуваше опасност да загубят всичките си помощници.
Седнала до Мурат, Есра не отлепяше очи от шосето. Вдишваше дълбоко от цигарата си и мислеше дали работниците ще ги чакат под дивото крушово дърво. Безпокойството и не стихна, докато не свърнаха на завоя и не видя закръгления Махо, отговорника на работниците.
- Дошли са - промълви тя. - Халаф беше прав. Дошли са.
- Защо? Защо да не дойдат? - учуди се Елиф, че Есра е изненадана от появата им.
Сънените и очи изгледаха объркано ръководителката на екипа. Вместо отговор Есра кимна с глава към групата:
- Всички са тук. И десетимата.
Впил поглед в шосето, Махо ги чакаше, а другите работници бяха клекнали под дървото. Само Шъхлъ се бе облегнал на дебелия ствол. Всички пушеха. Димът от цигарите им се процеждаше нагоре през тъмните клони на дивата круша и чезнеше в голямата и пазва.
- Приличат на ято гъски - отбеляза Мурат. - А Махо им е главатар - на една стъпка пред ятото, оглежда района и се пита къде да потърсят храна.
Елиф се подсмихна, но лицето на Есра остана сериозно.
- Лошо сравнение. Не са гъски, а хора.
130
Мурат не се опита да се защити. Задоволи се да се под-смихне като Елиф.
Работниците се раздвижиха още щом забелязаха вана. Изправиха се и тръгнаха към моста. Докато колата отби край шосето, те дръпнаха за последно от цигарите и хвърлиха угарките в сухото речно корито, обрасло от двете страни с розови и жълти олеандри. Двама от по-младите - единият мургав, а другият тъмнокос, но с по-светла кожа - изгледаха жените във вана и едва успяха да скрият жадните искри в очите си. Освен известно любопитство, породено от необичайното присъствие на Есра в колата, другите ги погледнаха както винаги - естествено и с уважение. Вратата на вана се отвори и всички начело с Махо се спуснаха едновременно да влязат.
- Селямалейкум - поздрави той, намъквайки едрото си тяло през вратата.
- Алейкумселям, Махо - отвърна му Есра.
Вече бе свикнала да ги поздравява така. Махо седна до Есра, а останалите се заблъскаха, къде на шега, къде на сериозно, настанявайки се на задните седалки. Ванът потегли и Махо се обърна към Есра:
- Има ли нещо, Есра ханъм, та сте дошли да ни вземете?
Тя се опита да запази спокойствие.
- О, не, няма нищо, Махо. Всеки ден пътувам с джипа. Днес реших да се повозя с вана за разнообразие. Вие как сте?
- Как мислите? - възкликна Махо и изгорялото му, изсъхнало от слънцето лице се сбърчи тъжно. - Чухме за хаджи Сетар. Отчаяни сме.
Есра въздъхна дълбоко.
- Да, новината натъжи и нас. Хаджи Сетар беше много добър човек.
- Като светец - обади се един от работниците. - Като Робин Худ.
- Много праведен мъж - додаде друг. - Никой не го е чувал да нарежда на някого какво да прави.
131
- Кой според вас го е сторил? - попита Есра, опитвайки се да разбере какво мислят работниците за престъплението.
- Някой, който не е тукашен - отговори решително Махо. -Никой местен не би убил хаджи Сетар.
На Есра и се стори, че обвиняват археологическия екип за случилото се, и понечи да попита какво означават думите му, но Шъхлъ я изпревари:
- Който го е убил, е прокълнат дявол. Човек не би могъл да извърши такова нещо.
- Ако открия убиеца на хаджи Сетар, ще го удуша с голи ръце - промърмори един от младите работници.
- Който убие престъпника, ще отиде на небето - уточни друг.
- Така каза Абид ходжа на погребалната церемония вчера. Да ликвидираш убиеца на хаджи Сетар е свещен дълг.
- Полицията залови Шехмуз - подметна Есра, за да проучи мнението на работниците по този въпрос.
- Онзи задник Шехмуз не може да извърши такова нещо -отсече Махо. - Сбъркали са. Някой отвън е виновен.