- Как така отвън?
- Според Касим сирийците стоят зад това.
- Кой Касим?
- Контрабандистът Касим. Собственикът на кафенето със стъклената витрина на пазара. Преди да сложат мините, пресичал границата два пъти дневно. Отказал се от тази работа, когато сложили мините, но познава много добре другата страна на границата. Познава всички в Халеп19. Хората и от двете страни на границата го обичат и уважават.
- Прочут е с горещата си кръв - промърмори благоговейно един от младежите.
- Робин Худ - уточни работникът, описал по същия начин хаджи Сетар. - Когато беше контрабандист, от всеки пет спечелени лири даваше три на бедните.
19 Халеп (тур.), Халеб (ар.), Алепо (бъл.) - град на територията на днешна Сирия. - Б. пр.
132
- И сега е такъв - добави хилавият мъж, свит в ъгъла на задната седалка.
- Всеки ден по време на рамазана раздава безплатна вечеря.
- Защо Касим подозира сирийците?
- Как защо? - изръмжа Махо. - Защото им спряхме водата. Натам течеше десет пъти повече вода, преди да построят язовира. Все едно им прерязахме вените.
- Добре де, но нали държавата е построила язовира? Какво общо има хаджи Сетар с това? - намръщи се Есра.
- Сирийците не правят разлика между държавата и хората. Разсъждават така: „Щом сте ни причинили зло, ние пък ще бутнем от минарето най-добрия, най-светия ви мъж за урок на другите“. Искали са да сплашат правителството.
Макар да не съзираше истина в детинските им изводи, те донякъде я успокоиха, защото явно никой не смяташе, че инцидентът е свързан с проклятието на Черната гробница или нещо подобно. Реши изобщо да не повдига темата, когато Шъхлъ се обади притеснено, сякаш да я обори:
- Вчера на погребението Абид ходжа каза, че инцидентът се дължи и на разкопаването на Черната гробница. Рече: „Не е правилно да се тревожат гробовете на светците“.
Махо се обърна назад и го изгледа гневно. Отначало Шъхлъ се опита просто да отвърне очи, но накрая се предаде и отпусна глава. Във вана се възцари мъртвешка тишина. Никой не продумваше. Вслушана в бученето на двигателя и трополене-то на инструментите при всяка грапавина на черния път, Есра разбра, че работниците вече са обсъждали въпроса помежду си. Явно бяха решили да продължат да работят на разкопките въпреки възраженията на Шъхлъ. Запита се дали и други работници споделят мнението му. Дори да имаше съмишленици, явно бяха малцинство. Всъщност дори Шъхлъ, въпреки внушенията на Абид ходжа, не изглеждаше категоричен. Все пак бе дошъл, не бе побягнал от разкопките. Затова Есра реши, че най-добрата защита е нападението.
133
- Вижте, приятели - подхвана тя. - Не знам какво мисли Абид ходжа, но смъртта на хаджи Сетар няма нищо общо с никакво проклятие. Вие участвате в разкопките. Не сме разместили нито един камък от Черната гробница, знаете го. Напротив - разчистихме я. Видяхте го със собствените си очи.
Във вана се надигнаха одобрителни гласове.
- Да, вярно е. Онзи Тимъти и германецът със студените очи, дето ги наричат неверници, дори те боядисаха собственоръчно гробницата отвън! - възкликна един.
- Никой не се е грижил толкова добре за Черната гробница -подкрепи го друг.
- Забравете тези врели-некипели, Есра ханъм - обади се Махо. - Абид ходжа повтаря думи на невежи хора. Да беше дошъл да види Черната гробница, та да разбере истината.
- Но ти не каза така на ходжата - вметна Шъхлъ и тутакси съжали.
Махо се обърна назад и го изпепели с поглед.
- Да се скараме ли искаш? - попита го на кюрдски. - Против волята си ли дойде, а? Не сме те молили да идваш. Ако пожелаеш, ще спра вана и ще слезеш.
Шъхлъ не отговори. Сведе отново глава, но Махо още не бе излял гнева си.
- Ако ще идваш, идвай - продължи той. - Недей да мътиш водата. Тук сме, за да припечелим нещо. Скъпият ти ходжа не се бои за прехраната си, защото всеки месец си получава заплатата от държавата и по цял ден мързелува. Ама ние ще гладуваме, ако не работим. „Работата е най-великата форма на богопочи-тание.“ Така са проповядвали Пророкът и светецът, погребан в Черната гробница. Къде тогава е проклятието?
Макар от речта на отговорника на работниците да разбра само думите „Черната гробница“, Есра долови смисъла и по жестовете и интонацията му. Махо продължи да мърмори недоволно на кюрдски по целия път до разкопките и само от време на време се обръщаше към Есра:
- Извинете ни, ние сме прости хорица.
134
Думите на Махо я успокоиха. През предното стъкло на вана, лъснато от Халаф до блясък предишната нощ, тя видя порутените стени на древния град и сърцето и заби развълнувано, все едно се връщаше в Истанбул след дълго пътуване.
135
Десета плочка
Щом церемонията приключи и царят и царицата влязоха в двореца, сладостно вълнение изпълни сърцето ми. Помолих татко за разрешение да си тръгна, получих го и веднага се запътих към храма. Докато минавах край дългите стени, украсени с барелефи, за миг очите ми се спряха върху изображението на Голата богиня, обвила гърдите си с длани. Краката ми по своя воля забавиха ход. Похотливи мисли обсебиха ума ми, пред очите ми се занизаха срамни образи. Усетих как лицето ми се стопля и бързо се отдалечих от барелефа, ядосан от непристойните мисли, обзели ме при вида на Голата богиня. Преди да изкача широките стъпала към храма, пазени от двете страни от двуглави сфинксове, сведох глава и долепих лице до земята. Застанах задъхан пред високата порта на храма. Не възнамерявах обаче да чакам - влязох веднага. Обзе ме чувството, че съм чужденец в този храм, в който бях идвал толкова пъти; попаднах сякаш на напълно непознато място, сред напълно непознати хора. Скрих се зад една от големите колони, за да не ме видят храмовите служители в такова състояние, и зачаках вълнението ми да отшуми. В същия момент забелязах барелефите на бога на бурите Тешуб, съпругата му, богинята на слънцето Хепат, и богинята Купаба да се взират в мен. Изглеждаха като живи. Слънчевите лъчи, струящи през прозорците, ги огряваха и ми се струваше, че могъщите господари се опитват да ми кажат нещо с очите си, окъпани в светлина. Навярно не одобряваха каквото се канех да направя. Навярно бях длъжен да чакам баща ми да ми намери подходяща съпруга, за да задоволя изгарящото ме любопитство, което изпълваше всеки мой ден и всяка моя нощ с непосилен копнеж, и да утоля непрестанното желание, разяждащо тялото ми. Това ли се опитваха да ми кажат застиналите лица на моите господари, истинските притежатели на съществото ми? Все пак в този град никой закон не задължаваше младежите да спят с храмовите проститутки. Колкото повече гледах лицата на нашите създатели, толко-