138
Единайсета глава
Двамата войници скочиха радостно на крака и тръгнаха към Есра. Разтреперани от страх и студ, цяла нощ бяха стояли на пост сред руините на древния град, издигащи се като зловещи призраци в мрака. Когато към полунощ вятърът задуха по-силно, процеждайки се със стенания през клоните на благоуханната дива маслина в подножието на Черната гробница, те отстъпиха назад сред отломките на двореца и започнаха да се молят утрото да настъпи по-бързо и да ругаят командира си, Лудия Ешреф. За щастие, вятърът стихна, мракът се разпръсна и джипът на археолозите се появи на тясното шосе, обвито в сивия светлик на зората. Войниците забелязаха колата, зарадваха се, че спасението им наближава, и бързо се заспускаха по хълма. Пръв от джипа слезе навъсеният Кемал. За тяхно разочарование съобщи, че ръководителят на разкопките е в друга кола, и те продължиха да чакат, ругаейки под нос. Ако зависеше от тях, щяха да си тръгнат незабавно, ала командирът строго им заповяда да не напускат мястото, преди да разговарят с Есра ханъм. Още един мъж бе вперил поглед в шосето - охранителят на разкопките Село. Пристигна почти едновременно с джипа и зачака Есра, унизен, задето не е изпълнил задължението си. След половин час ванът с Есра пристигна. Село и двамата войници я посрещнаха пред вратата на автомобила. Двамата войници изпревариха Село и в един глас обясниха на Есра желанието си да се върнат в полицейското управление. Тя им предложи да останат за закуска, но след отказа им разпореди на Мурат да ги откара до управлението. Макар и не особено доволен от поставената му задача, младият мъж се подчини и тръгна да закара до града войниците, изтощени от напрегнатата безсънна нощ.
След като Есра се погрижи за войниците, Село реши, че е дошъл неговият ред.
- Моля ви за прошка, Есра ханъм!
Есра погледна сериозно възрастния мъж пред нея.
139
- Не постъпи както трябва, Село. Назначихме те да пазиш разкопките, а ти ги предаде в ръцете на крадците.
- Нямах никаква представа, кълна се… - опита се да обясни Село. - Мемили е виновен за всичко. Излъга ме проклетникът!
- Ами ако и някой друг те излъже?
- О, не, няма да се повтори. Веднъж сглупих. Втори път няма да ме подведат.
Разкаянието на възрастния мъж трогна Есра.
- Допусна сериозна грешка - смутолеви объркано тя, - но няма да те уволня.
Село и се усмихна благодарно, показвайки и малкото си останали зъби, до един пожълтели от тютюна.
- Аллах да ви благослови.
- Но ако още веднъж напуснеш разкопките без разрешение или допуснеш някого тук…
- Кълна се, кълна се в живота на новородения си внук, няма да се повтори! Не само хората на Едноръкия Мемили, от днес нататък тук няма да припари дори овца на глух овчар…
Очевидно смяташе да продължава в този дух, но Есра го прекъсна:
- Добре, Село, занапред внимавай повече.
Село замълча, но благодарната усмивка не слезе от устните му. Решила, че вече са изгубили достатъчно време, Есра тръгна право към древната библиотека. Искаше да разбере какви щети са нанесли Шехмуз и приятелите му на разкопките. Следвана по петите от колегите си, тя пое по каменистата земя, мина през отломките от стената и се насочи към руините на библиотеката. Клекна на пода на двореца, осеян с чакъл и парчета глинени тухли, и започна да оглежда пораженията.
Шехмуз и Бекир бяха копали в квадрат 5Д, който археологическият екип тъкмо бе започнал да проучва. Накрая бяха прикрили майсторски изкопа. Не беше лесно обаче да се заблуди тренирано око; всеки опитен археолог би разбрал от пръв поглед къде са копали иманярите, защото там земята бе по-тъмна и по-рохка. Пораженията не изглеждаха сериозни. Крадците не
140
бяха успели да намерят тук нищо освен плочките и бяха изоставили библиотеката. Статуетките на жената и сърната, огърлицата и бокалът явно бяха изкопани от друго място. Есра се запита къде ли са ги намерили. „Най-вероятно в храма“, помисли си. Но откритието и не я развълнува особено, защото плочките на Патасана бяха по-ценни от всички неоткрити храмове и всички заровени съкровища на света.
- Тези момчета копаят по-внимателно от нас! - възкликна Кемал, коленичил до Есра.
- Браво на тях! - обади се Есра. - Не са нанесли сериозни поражения.