- Не разбирам откъде са се научили да копаят систематично като нас.
- От археолозите, естествено - отговори Есра и се изправи. - Халаф твърди, че Едноръкия Мемили кара хората си да работят на разкопки, та да усвоят правилните техники.
- Ама че хитри лисици! - смая се Кемал и погледна към Елиф, но тя се направи, че не го вижда.
- Да се залавяме за работа! - подтикна ги Есра, хвърляйки око към порозовялата светлина на небето. Обърна се към Бернд: - Вие разкопавайте библиотеката. Ние с Теоман ще проверим храма.
Бернд привика екипа си, а другите работници се отправиха към храма с Есра, Теоман и Кемал. След няколко метра Есра се обърна и извика на Елиф, която се помайваше край Бернд:
- Няма ли да дойдеш?
- Ще направя няколко снимки тук - отвърна младата жена и извади фотоапарата си от чантата. - За съдебния процес.
- Добре, но не се бави. Ще ни трябват и снимки от другите места, където са копали иманярите.
Докато Есра и колегите и стигнат до храма, екипът на Бернд вече се бе заловил за работа.
Руините на древния град се простираха на няколко километра околовръст. Източната и южната част на града граничеха с Ефрат, а северната - с речно корито: навремето оттук в голяма-
141
та река се бе вливала кристално чиста вода, но понастоящем теренът представляваше блато. На запад градът граничеше с асфалтовото шосе. За разлика от околните поля, местността с руините бе осеяна със сухи бурени. Капителите на колоните - базалтови камъни с издълбани в тях йероглифи, - стърчащите останки от порутена арка, стотиците глинени тухли и мраморните късове сред полюшваната от вятъра жълта трева продължаваха да устояват на времето като упорити свидетели на отминал живот. Ала неоспоримото доказателство за съществуването на града бяха останките от двореца, библиотеката и храма в крепостта, кацнали върху върха на хълма край Ефрат.
Археологическият екип бе започнал да разкопава първо библиотеката и храма. За разкопките на библиотеката отговаряше Бернд, а на храма - Теоман. Кемал изпълняваше функцията на полеви директор. Мурат, момчето за всичко, получаваше всякакви задачи, а Елиф водеше записки, когато не снимаше. Есра ръководеше всички, даваше указания, разпределяше задълженията и следеше разкопките да не се отклоняват от общия график и план. Щом откриха плочките на Патасана обаче, Есра съсредоточи вниманието си върху библиотеката. От хетските плочки, намерени в Хатуша, и от асирийските източници, открити при разкопките в Ниневия, знаеше, че в този град е имало богата библиотека. Ала, честно казано, никога бе предполагала, че ще се натъкнат на текстове като тези на Патасана. Откриеха ли всичко, написано от него, не само щяха да разполагат с най-древните неофициални исторически документи, намерени досега, но и да предоставят на историците и археолозите неоценима възможност да научат подробно какво се е случило с този хетски метрополис, завзет от асирийците през 705 г. пр.н.е. Затова, докато вървеше към храма да провери пораженията в този участък, от ума и не излизаха неоткритите плочки на Патасана.
На около стотина метра надолу по хълма се спускаше главният път. Той свързваше двореца и храма и него хетските царе бяха използвали за празнични шествия. Някога украсени
142
с красиви барелефи, сега стените и другите руини край пътя се бяха превърнали в свърталище на гущерите. Есра и колегите и стигнаха до храма и установиха, че за разлика от библиотеката тук не личеше от пръв поглед откъде иманярите са откраднали находките. Наложи се да оглеждат сантиметър по сантиметър храма с непокътнато стълбище, но с порутени и погребани колони и дебели каменни стени. След час търсене най-сетне откриха, че иманярите са копали на съвсем неочаквано място - в градината на храма, до основите на рухнала стена на десет метра от сфинкса, от който бе запазена само задната част.
И понеже в библиотеката Шехмуз и Бекир бяха прикрили вещо следите си след разкопаването на находките, ако не знаеха, че мястото е плячкосано, археолозите никога нямаше да забележат разкопаното място.
Есра и Теоман коленичиха и запрокарваха длани по земята, сякаш да разберат какво се крие долу и да разгадаят какво е станало. Кемал, петима работници и Елиф, присъединила се току-що, стояха около тях и мълчаливо очакваха да ги осведомят какво се е случило. Размачквайки пръстта в шепа, Есра вдигна глава и погледна към Теоман:
- И ти ли си мислиш същото?
- Да, струва ми се.
Кемал не разбираше какво говорят и промърмори недоволно:
- Защо не споделите мислите си, та да узнаем и ние тайната?
- Мисля, че стоим точно над оброчището - обясни въодушевено Есра.