Кемал обаче, обсебен изцяло от мисли за Елиф, продължи да недоумява.
- Как стигнахте до това заключение?
- Лесно - отвърна Есра. - Щом от едно място са изкопани три находки, значи има още.
Елиф веднага насочи фотоапарата си към въпросното място и започна да снима.
143
- А защо да не е домът на богат човек например? - възрази Кемал.
- До стълбището на храма?
- Съгласен съм с Есра - намеси се Теоман. - Залата за жертвоприношения не може да се намира нависоко, защото в нея са донасяли тежки предмети - животни като сърни и свине, големи бурета с вино и зехтин. До нея трябва да се стига лесно.
Доводите на приятеля му звучаха логично, но Кемал не отстъпваше:
- Няма как да сме сигурни, преди да разкопаем.
- Какво? Да оставим центъра на храма и да започнем да копаем тук? - промърмори Теоман.
- Да не прибързваме - намеси се Есра, стана и изтупа праха от дланите си. - Тази вечер ще обмислим пложението и ще решим. Не е редно да си променяме плановете ей така.
Теоман въздъхна облекчено.
- Напълно си права - съгласи се той. - Не бива да сменяме безогледно местата, които проучваме.
Кемал не възрази.
- Добре - заключи Есра. - Да се залавяме за работа. Вече изгубихме много време.
Теоман събра работниците и тръгна към храма, а Кемал се извърна, изгледа Елиф и ги последва. Есра забеляза изражението му - смесица от гняв и обида. Реши да извика Елиф, но младата жена я изпревари и тръгна мълчаливо с екипа. Елиф също виждаше колко унило крачи Кемал след другите, но продължи да го пренебрегва. Раздразнена от поведението и, Есра не се сдържа и я попита:
- Колко ще продължи това?
- Почти приключих - отвърна Елиф, сметнала, че става дума за снимките.
- Имам предвид разпрата ви с Кемал.
Елиф свали фотоапарата. Стрелна с поглед Кемал, вече по-отдалечил се от тях.
144
- Съвсем е излязъл от релсите. Обсебващ е. Ревнува ме от всеки, с когото прекарвам времето си.
- Но и ти му даваш поводи да ревнува.
Реакцията на Есра - неин шеф и приятелка, стъписа Елиф и тя погледна втрещено. Опита да се защити:
- Не знаеш какво става…
- Снощи видях достатъчно. Подведе го, а му бе обещала да дойдеш. Чака те часове наред.
- Добре де, вчера сбърках - призна Елиф, ядосана от вмешателството на Есра. - И се извиних. Но той не миряса.
- Чудя се как ли щеше да постъпиш ти на негово място.
Елиф се надяваше Есра да я подкрепи, а сега излизаше, че
сякаш застава на страната на Кемал.
- Отнася се с мен като с недвижимо имущество; все едно принадлежа единствено на него. Но аз имам свой живот.
- Не казвам, че одобрявам поведението на Кемал, но е редно и ти да си по-внимателна.
- Внимателна съм, но не му е достатъчно - прекъсна я Елиф с напрегнат глас, който се извисяваше все по-гръмко. -Където и да отида, накъдето и да погледна, каквото и да облека, все съм виновна за нещо. Какво да направя?
Усетила напрежението у Елиф, Есра смекчи тона:
- Не бива да се тормозите. Това вреди и на вас, и на…
Преди да успее да изрече „и на другите край вас“, Елиф я
прекъсна.
- И на разкопките, нали? - процеди тя през зъби.
Очите на двете жени се срещнаха. За пръв път, откакто се бяха запознали, Елиф поглеждаше Есра предизвикателно.
- Мислиш само за разкопките. За нищо друго. Ами хората, с които живееш, приятелите ти? Техните грижи, техните тревоги?
Есра я слушаше, изумена от обвинителния и тон.
- Археолозите трябвало да са и психолози, нали така разправяше. А не намираш време дори да поговориш с мен. Твърдиш, че сме приятелки, но това са само приказки…
145
Думите на младата жена звучаха остро като ножове и нараняваха. И най-важното - бяха истина. Есра никога не бе изслушвала тревогите на Елиф и не бе споделяла своите с нея. Беше я критикувала, поучавала, поздравявала, но само по отношение на работата. Спомни си как се бяха запознали. Елиф седеше в стария фотьойл пред скромното бюро на Есра в тесния и кабинет и и обясняваше, че е студентка по фотография, но се интересува и от археология. Искала да се включи в екипа на Есра. Завършила добра гимназия и владеела сносно английски. Есра отдавна търсеше надежден фотограф и сега я слушаше съсредоточено. Насърчена от усмивката и, Елиф развълнувано разтвори зеления албум, който носеше, и започна да и показва снимките си. Не бяха никак лоши. Така Елиф се присъедини към археологическия екип. Есра се привърза още повече към нея след първите им разкопки, но явно не съумяваше да и покаже приятелските си чувства.
- Когато започнах да излизам с Кемал, се посъветвах с теб -продължи да се оплаква Елиф. - Помниш ли? Питах те що за човек е. „О, добро момче е“, отвърна ти. Бързаше да приключиш темата. Не ме цениш като човек, а…