- Грешиш - прекъсна я Есра. - Обичам те като сестра.
- Е, не съм забелязала такава близост.
- Опитвам се да се отнасям еднакво с всички.
- Еднакво не означава по един и същи начин, а със същата загриженост - укори я Елиф. - Загрижеността ти към нас не се равнява дори на една десета от загрижеността ти за разкопките…
Есра си помисли, че Елиф е права, и сърцето и се сви тъжно. Но имаше толкова грижи! Чудеше се кой проблем да разреши първо. Освен това не бяха дошли тук на почивка. Най-важното наистина бяха разкопките, работата и. „Не, Елиф не е разстроена заради мен. Струва ми се наистина влюбена в Тим. Натискът на Кемал е изопнал нервите и до крайност. Избрах възможно най-лошия момент за разговор - помисли си Есра. -А сега горката си изпусна съвсем нервите.“ Реши да проявява
146
повече разбиране към нея. Усмихна и се и пристъпи към младата жена.
- Виж, Елиф… - сложи длан върху рамото и. Елиф се отдръпна, сякаш да побегне. Есра не я пусна. - Възможно е да не съм ти обръщала достатъчно внимание. Но в момента ни е много трудно.
Есра усети как младата жена трепери. След като бе изляла цялото си напрежение, натрупано през предишната нощ, сега плачеше. В колебание дали да я прегърне, или да я изчака да се овладее, известно време Есра постоя объркано. Накрая застана пред нея и понечи да избърше сълзите и. Елиф извърна лице, но после внезапно я прегърна.
- Какъв идиот съм, а? - проплака тя.
Отначало поведението и се стори странно на Есра, но сетне я трогна и тя прегърна Елиф нежно като сестра. Развълнува се и я достраша да не би да се разплаче, ако си отвори устата да каже нещо.
- Трябва да си помагаме повече - едва успя да отрони, галейки Елиф по косата. Постояха прегърнати, докато Елиф спря да плаче. Тогава Есра проговори: - Хайде да се успокоим. Ако някой ни види, хубавичко ще ни се посмее.
- Добре - кимна младата жена, подсмръкна и се отдръпна от Есра.
- Не бой се, всичко ще бъде наред - утеши я тя.
Докато наблюдаваше как Елиф се спуска по стълбите на храма, Есра си спомни през какъв ад бе минала с Орхан. Особено в периода след сватбата им. Непрекъснато и даваше съвети как да се облича: „Не, тази дреха е прекалено тясна. Онази е разголена.“ Същото, от което се оплакваше Елиф. Случеше ли се Есра да заговори приятел от университета, Орхан се сърдеше и ревнуваше. Защо се държат така някои мъже? Защото се страхуват да не изгубят любимите си? Добре де, но ако тя те разлюби? Тогава какво? Ами ако Елиф не обича Кемал? Никой не може да я вини за това. Единственото разрешение е Кемал да го преглътне и да я забрави. Вглъбена в тези мисли, Есра за-
147
беляза Мурат да идва откъм двореца. Бързаше, почти тичаше. Любопитна какво се е случило, Есра тръгна към него.
- Търсех те - извика и младият мъж още на няколко метра от нея.
- Какво става?
- Убили са главния стражар на селото.
- Какво? - смая се Есра. - Какви ги говориш?
- Убили са старейшината на клана Тюркоглу.
- Решат ага?
- Да! В покрайнините на село Гьовен. Обезглавили са го. И са сложили главата му в скута.
- Господи! - ужаси се Есра.
Решат ага бе слабоват, среден на ръст мъж, най-много че-тирийсетгодишен, но изглеждаше по-възрастен. Имаше тънки мустачки и винаги носеше костюм. Живите му, сивкавосини очи искряха шеговито под тънките му вежди. На Есра и се струваше, че прилича повече на благовъзпитан дребен градски бизнесмен, отколкото на свиреп, страховит ага. Говореха, че не носи оръжие, но приближените му го следваха навсякъде.
- Сам ли е бил? - учуди се тя.
- Да. Хората му гонели фусти в Гьовен. Не били с него.
- Кой ти каза?
- Първо войниците, после овчарят, който намерил тялото му. Беше в полицейския участък да даде показания, та говорих и с него. Излязъл от къщи в полунощ. Освен стадата на своето село пасе и добитъка на село Гьовен. По пътя към Гьовен видял нещо като призрак. Луната е пълна, но била зад гърба му и светлината идвала изотзад, та не различил ясно фигурата. Кучетата се разлаяли лудешки и той разбрал, че нещо не е наред. Продължил напред и тогава го видял - обезглавено тяло. Уплашил се и се отдръпнал от трупа. В този момент забелязал главата в скута му…
Сцената изплува пред очите на Есра. На пуст път лежи тяло, в скута му е поставена глава с изхвръкнали, недоумяващи очи,
148
а в небето виси пълната луна. От няколко метра в него се взира овчар, уплашен до смърт от зловещата гледка.
- Овчарят хукнал като обезумял към селото си - продължи Мурат. - Затропал по вратите и се опитал да извика, но от ужас не успявал да издаде нито звук. Хората се разбудили, ама минало доста време, докато го успокоят. Още трепереше от ужас, когато го видях.