Името на чернокосото момиче с очи на кошута, облечено в бяло, което срещнах в дома на богинята Купаба, бе Ашмуникал; не след дълго щях да го науча.
Имаше тънка талия, беше висока и стройна, с кожа по-гладка от слонова кост и глас на славей; не след дълго щях да го науча.
Беше нежна, мека, топла, със сладки устни, със сияйни очи; не след дълго щях да го науча.
Тя щеше да ме засрами, да ме възнесе, да ме удави в скръб, да умре за мен, да ме изостави да тъна в страх и болка; не след дълго щях да го науча.
Щеше да ме превърне в подлец, в страхливец, в предател, в сплетник; не след дълго щях да го науча.
Не знаех, че боговете са скрили жестоката ми орис в тъмните очи на Ашмуникал, най-красивото момиче по бреговете на Ефрат, но не след дълго щях да го науча.
Започнах да се уча още в първия миг, щом срещнах Ашмуникал в храма. Двете храмови проститутки, които вървяха към мен, забелязаха, че не отлепям очи от Ашмуникал, и също се обърнаха да я погледнат. Видяха как Ашмуникал ме поглежда премрежено иззад дългите си мигли и излязоха от стаята с многозначителни, топли усмивки. Така между мен и Ашмуникал не остана никаква пречка освен разстоянието; ако не броим мълчанието. Мълчанието зееше като огромна пропаст и постепенно все повече се разширяваше. В този момент Ашмуникал прояви повече смелост от мен. „Аз съм Ашмуникал и служа на богинята Купаба. Избрах те, за да почетем заедно богинята в нейно присъствие - промълви тя с разтреперан глас. С всяка следваща дума обаче увереността и растеше. - Аз, най-младата
152
от храмовите проститутки, недокосвана досега, ти се предлагам. Моля те да благословиш с мен това ложе“, рече и пристъпи към мен. Докосна сплетените ми длани с дългите си, тънки пръсти. Благоговението пред красотата, застанала пред мен, и свянът ми ме превърнаха в абсолютен глупак. Кръвта във вените ми замръзна и аз се вкамених като сфинкса пред храмовата порта. Все едно пред мен не стоеше жена, а богиня. Не съумявах да си спомня дори най-невинния образ от любовните блянове, мяркали ми се в сънищата. Не след дълго Ашмуникал разбра, че съм по-смутен дори от нея, и моят свян я успокои. Навярно се бе страхувала да не попадне на мъж, който ще я нарани и унизи заради неопитността и. Моята срамежливост обаче, по-силна от нейната, разсея опасенията и. А и тя бе длъжна да преодолее страха си, защото церемонията принадлежеше на нея. Тя беше главното действащо лице и отговаряше пред богинята Купаба. Въпреки налегналите я тревоги трябваше да изпълни дълга си успешно и докрай. Ако пожелаех, нищо не ми пречеше на мига да побягна от храма, но за нея нямаше път за бягство. А и тя не възнамеряваше да бяга. Като осъзна колко съм нервен, събра смелост. Тръгна към леглото и ми махна да я последвам. Стъписах се още повече. Представих си как се събличам пред нея. Представих си стройното си тяло, острите си рамене и хилави ръце, тъй недостойни за това красиво момиче. Но я последвах към леглото. Тя седна и ми посочи да се настаня до нея. Подчиних се. Намирахме се един до друг. Тя ме улови за ръката и ме погледна, ала аз извърнах безпомощно очи, сякаш бе прокажена. Погледът ми се плъзна по стройното и тяло и под бялата роба зърнах розовите и зърна - две неразпукнати пъпки. Устата ми пресъхна, дланите ми се изпотиха. Надявах се да не забележи как овлажняват. Сякаш чула желанието ми, Ашмуникал плъзна дългите си, тънки пръсти от ръцете към гърдите ми. Погали ме несръчно. Преструваше се на опитна, но действията и разкриваха колко е неловка. Дори аз, въпреки моята неопитност, го разбирах. Колкото до мен, не съумявах даже да я погледна благодарно, камо ли да я докосна.
153
После, не знам как се случи, но очите ни се срещнаха. Искаше се ми се да сведа поглед, но не успявах. Смайващите тъмни кладенци ме омагьосаха. Тези две тъмни очи плениха ума, сърцето ми, тялото ми. Ашмуникал не забелязваше състоянието ми и се усмихваше ласкаво, за да ме успокои. Усмивката и ме окуражи донякъде. Успях да и се усмихна. Тя посегна пак към ръцете ми и аз бързо избърсах потните си длани в дрехата си. Хвана дясната ми ръка и я вдигна към лицето си. То пламтеше. Най-после размърдах пръсти и я погалих леко по бузата. Ашмуникал притисна по-силно дланта ми към лицето си. Очите и се впиха в моите. Не остана и следа от предишната и свенливост. По лицето и се изписа решимостта на жена, наясно какво иска. Пусна ръката ми и се изправи. Застана пред мен и започна да се съблича. Докато ми предлагаше най-безценното съкровище на земята, аз, глупакът, срам за мъжкия род, сведох глава. И в този момент осъзнах каква беда ме чака. Органът ми, който ставаше потвърд от меч, помислех ли си за жена, да не говорим за красива жена като Ашмуникал, отказваше да издаде присъствието си, изчезна, стопи се между краката ми. Въздъхнах уплашено и засрамено. Мина ми мисълта да стана и да побягна. Но гордостта не ми позволи. Тук ме доведе не кой да е, а главният жрец Валвазити; не можех да изоставя ей така красивата Аш-минукал. Бях длъжен да дочакам края. Ашмуникал легна гола в леглото с престорено свенливо изражение, закрила гърдите си с длани, уж се срамуваше. Подкани ме да легна до нея. Подчиних се мълчаливо. Краката и и устните и бяха разтворени. Най-красивата жена по бреговете на Ефрат ме чакаше с разтворени бедра да изора плодородната и нива, а аз се взирах безпомощно в нея като селянин със счупен плуг. Ашмуникал явно не разбираше напълно състоянието ми и се опита да ме съблече. Помъчих се да я забавя, но тя упорстваше. Най-сетне свали дрехите ми. Сега слабоватата ми фигура лежеше до нейното несравнимо тяло, украсено с плодовете от градините на боговете. Почувствах се ужасно неловко, посегнах да се облека - не би: Ашмуникал ме спря. „Не се страхувай - прошепна тя. - Про-