26
работата недовършена. Екипът и трябваше да види ръководител, сигурен в себе си, иначе всичките и усилия щяха да отидат на вятъра. Беше важно най-напред да си възвърне изгубената увереност или поне спокойствието, което я изпълваше вчера, когато си легна.
Сигурно сутрешната сънливост бе виновна, задето ненадейната доза лоши новини я разтърсиха толкова силно. Сети се, че още не си е измила лицето, а това щеше да и помогне да си събере мислите. Излезе решително навън и тръгна към чешмата под лозницата в малката градина. Пусна водата и започна да си плиска лицето. Погълнала нощния хлад, водата беше леденостудена. Ала Есра не усещаше студа - изми си лицето и се наплиска зад ушите и по врата. За съжаление, нищо не се промени. Болезненото безпокойство, бушуващо в нея, не изчезна; не стихнаха и въпросите, жужащи в ушите и. Опита се да ги пренебрегне. „Добре си, добре си“, каза си, клатейки глава. Но знаеше, че не е добре; нещо повече - безпокойството е изписано по лицето и. Имаше опасност да се разкрещи при най-малката провокация. Върна се в стаята си. Очите и пак се спряха върху пакета цигари и неспособна да им устои, извади една и я захапа. Запали я припряно, затвори очи и дръпна няколко пъти. Горчивата миризма на тютюн изпълни стаята. Когато отвори очи, Есра видя как пепелявосивият дим се носи към тавана. Жадно всмукна още два-три пъти от цигарата, сякаш да не прахосва дима. Погледна си ръцете - продължаваха да треперят, но сега се чувстваше по-добре. Седна на стола, откъдето капитанът бе станал преди малко, и се замисли.
Сигурно бяха убили хаджи Сетар, за да прогонят археолозите оттук. Сети се за Фаят, момчето за всичко в курса по Коран - висок, с големи сини очи и рядка брада. Фаят беше син на сестрата на хаджи Сетар, но изобщо не приличаше на вуйчо си. Лете и зиме се разхождаше със зелен тюрбан, кафява роба и скиптър. За разлика от вуйчо си Фаят странеше от разкопките. Когато пътищата им се срещнеха, той се мръщеше, все едно самият Сатана се е изпречил пред него. През втората седмица
27
от разкопките извървя пеша цялото разстояние до училището, за да ги предупреди. Есра нямаше да забрави онзи ден.
Помощникът и Теоман, упълномощеният археолог Кемал, фотографката на разкопките Елиф и един от студентите - Мурат - седяха под беседката, пиеха чай и разглеждаха снимките, направени два дни по-рано. Есра го забеляза първа. Фаят приличаше на привидение, изплувало от маранята. Стоеше под слънцето, вперил в тях изпълнените си с ненавист сини очи. Известно време мълча, измервайки ги с див поглед от главата до петите, все едно бяха пришълци от друга планета. Чудейки се какво ли иска този странен мъж, групата също го гледаше мълчаливо. Очите на Есра се насочиха към тънките глезени на Фаят, тъмнеещи между покритите му с прах гумени обувки и черните панталони, прихванати с ластик под коленете. Тези слабовати глезени изглеждаха съвсем крехки, заплашваха всеки момент да се прекършат и странно контрастираха на силата, излъчваща се от сините му очи. Есра не издържа на напрежението и каза на Фаят да не стои под слънцето. Покани го да дойде в беседката при тях. Гласът и прозвуча дружелюбно, без сянка от пренебрежение. Ала устните на Фаят се извиха леко нагоре, по лицето му се изписа презрение и на недодялан турски с кюрдски акцент той им обясни, че е голям грях да копаят до Черната гробница и ако не спрат, ще си навлекат сериозни неприятности. Докато членовете на екипа се споглеждаха, чудейки се как да отговорят, Халаф - и шофьор, и готвач, а в момента миеше чинии - изскочи от кухнята по престилка.
- Хей! Кого заплашваш, човече? - викна той и се нахвърли върху Фаят.
Докато Есра и приятелите и се намесят, вече го бе съборил на земята с две звучни плесници. Преди закръгленият Теоман и кльощавият Мурат да се притекат на помощ на Фаят, Халаф го ступа хубавичко. Фаят лежеше на земята с разранена устна и оцветени в червено зъби от стичащата се кръв. Фаят отказа ръката, протегната му от Теоман, и стана сам.
28
- Аллах ще ви накаже! - процеди с омраза, докато си изтупваше праха от дрехите. - Всевишният ще ви изпрати наказание.