Яцек Савашкевич
Патентът
Брогаци се готвеше да говори с човека, работещ зад вратата с номер 107. Сновящите във всички посоки чиновници, свикнали вече със странностите на посетителите, равнодушно притичваха покрай него, но на Брогаци му се струваше, че следят всяко негово движение. Той сто пъти извървя разстоянието между двете стени на високия мрачен хол в Патентното ведомство, преди да се реши да влезе.
В стаята, твърде просторна за един човек, имаше бюро, няколко небрежно поставени кресла, скромна библиотека. Чиновникът стоеше пред прозореца. При шума от отварящата се врата той се обърна и Брогаци видя лицето му: подпухнало, мазно, с тъмни, хлътнали очички. Вече го бе срещал някъде.
— Здравейте. Казвам се Латерно, началник съм на отдела за медицина. Заповядайте, седнете.
Той заобиколи бюрото, премести две кресла едно срещу друго и седна в едното. Отвори кутия пури. Брогаци отрицателно поклати глава.
— Чашка коняк или чай? Нашето гостоприемство ви учудва? Повярвайте ми, за нас всеки изобретател е особено ценен. Между другото, лекар ли сте?
Брогаци се наежи. Такива въпроси го дразнеха.
— Лаборант съм — измърмори той. — Въпреки това…
— Разбира се — прекъсна го Латерно. — Образованието далеч не винаги влияе върху изобретателския процес, под думата „влияе“ разбирам да помогне и ускори изкристализирането на мисълта. На всяка крачка то дори блокира не само вродените способности, но и таланта. Предполагам, че и при вашия случай всичко стои точно така, имам предвид, че само благодарение на вродените си способности сте успели да се натъкнете на извънредно плодотворна идея.
— Да кажем, любопитна от определена гледна точка.
Латерно се отпусна на облегалката на креслото и запали пура. Имаше вид като че ли току-що е научил, че акциите му са се повишили с петдесет процента.
— Ще ви изслушам с искрено удоволствие.
Брогаци замислено почеса брадичката си, с какво е най-добре да започне.
— Към вас ме насочи медицинската комисия — каза най-после. — Преди седмица им изложих най-общо същността на изобретението си. Не навлязох в подробности, без да получа гаранции относно перспективите за използуването на „Хомофила“ така нарекох изобретението. Обаче комисията отказа да ми даде такива гаранции, докато не разкрия всички подробности. Затворен кръг. Един от членовете на комисията неофициално ми препоръча да дойда тук. Което и направих.
— Да-да… А какво можете да кажете по принцип за… „Хомофила“?
— Много неща, но… Виждате ли, идеята за „Хомофила“, както често се случва с изобретенията, се роди от необходимостта. Както сигурно знаете, електрофизиолозите без усилия предизвикват у съществата, притежаващи мозък, и преди всичко у човека исканите емоции чрез радиосигнали. Създадените от тях уреди, особено най-новите, позволяващи да се управлява човекът, без да се поставят в мозъка му съответните електроди, се използуват във военните кръгове. По-точно — в армията. Агресивността, предизвикана от такова устройство, е в състояние да накара нежната майка, убедена, че действува по своя воля, да убие любимото си дете. Нали разбирате колко е важно това за един командир на военно подразделение? Достатъчно е да натисне бутона и полкът, дивизията или армията да се хвърлят срещу ненавистния враг. „Хомофилът“ пък — Брогаци се усмихна отровно — е плесница за командира-грубиянин, изискващ от подчинените сляпо послушание. Впрочем не само за него… — той се запъна, после довърши шепнешком. — Затова бих искал да съм сигурен, че никой не ни чува.
Клепачите на Латерно затрепериха.
— Но ние пък… Ах, разбирам. Имате предвид скрити микрофони, предаватели и тъй нататък. Не, сеньор… сеньор…
— Брогаци.
— Да-да, сеньор Брогаци. Това е изключено. Зданието, в което се намирате, поради спецификата…
— Извинете, но именно поради спецификата на неговата дейност то представлява специален интерес за определена категория лица. В последно време подслушваща апаратура е открита в секретния кабинет на премиера.
Латерно отпи глътка чай и се усмихна като човек, който е успял да изпрати за зелен хайвер целия свят.
— Това още не е всичко — довърши той вместо Брогаци. — Подозирам, че в кабинета, за който споменахте, и досега има разузнавателни устройства. Ще добавя също, за да ви докажа, че имам предвид всичко и се ориентирам нелошо във въпроса, че на Земята — да оставим засега Слънчевата система на спокойствие — няма да се намери обект, в който, ако той заслужава това, не би работила шпионска апаратура освен… Освен, скъпи сеньор Брогаци, в сградата на Патентното ведомство. И това не е голословно твърдение. В края на краищата през нашите ръце преминава документацията на най-различни изобретения и на нас принадлежи правото на „първия купувач“. Достатъчно е да кажа, че когато веднъж никому неизвестен скромен студент ни донесе проект за уред, способен да открие всяко шпионско приспособление в радиус от сто метра, незабавно се възползувахме от предоставилата се възможност. Сега например със сигурност зная, че у вас има микропредавател.