В бараката надзърна десетникът. И той бе видял патицата и това как обреченият на смърт се мъчеше да хване умиращата птица. На десетника не му се заминаваше оттук — кой знае какво го очакваше на новото място. Разчиташе с щедър подарък — жива патица плюс едни цивилни панталони — да умилостиви сърцето на техническия ръководител, който още спеше. Когато се събудеше, той можеше да задраска десетника от списъка — не онзи работяга, който беше хванал патицата, а него, десетника.
Както си лежеше, техническият ръководител механично размачкваше една цигара „Ракета“. И той бе видял през прозореца началото на лова. Ако хванат птицата, дърводелецът ще й направи една клетка и той ще я занесе на голямото началство, по-точно на жена му, Агния Петровна. И по този начин ще осигури бъдещето си.
Но патицата остана да умира в топлика. И всичко продължи така, сякаш тя изобщо не се беше появявала по тия места.