За черква вчера баба се облече. Но преди да тръгне, тя ми кротко рече:
— Мойто огледало дай тук на чардака, да си поогледам отзад двата крака, дали добре стъпват в новите пантофки.
Аз й го изнесох. Тя го сложи ниско, до сами долапа, па гледа, па зяпа отдалеч и близко.
А през това време козелът не дреме. Във стъклото гладко той отдалеч зърна други дългобрадко. Втурна се лудешки, в главата го блъсна и — прас — вред по пода стъклото се пръсна…
Баба Цоцолана много се уплаши. Но като й мина, пак мен напердаши.
— Ти, ти Патилане, на туй го научи. Аз си го доведох кротък кат’ момиче!
Нищо не отвърнах. Пометох стъклата. Но кроях си вече за козльо отплата.
Щом баба излезе, взех здравата рамка и върху дъската, която по-рано стъклото крепеше, козел нарисувах със рога извити. Рисувах го дълго. После поотстъпих. Отдалеч погледнах. Като жив стоеше той върху дъската. И клатеше сякаш за борба главата.
Зарадван котакът скочи на долапа. Погледна ме хитро. Искаше да каже: „Кой каквото бърка, това нека лапа!“
Примамих козела. Той много не мисли. Щом друг козел зърна, назад се изправи, презглава се втурна, рамката удари. Дъската изпраска. Котакът подскочи, изфуча изплашен и в легена скочи. И в отвора зинал козльо се натика. После се задърпа. Ала късно беше. Дъската забита врата му бодеше. И с рамката вънка той вряска и тича. Мало и голямо сред двора се стича.
— А, бре, Патилане, туй на що прилича! — викна запъхтяна баба Цоцолана.
— Нищо, бабо, нищо. Твоето момиче само си нахлузи това огърличе!
Ти сам се сетиш, драги ми Смехурко, после какво стана. Знаеш добре вече баба Цоцолана. Студените бани тук безсилни бяха. Ушите ми дълго след това пламтяха. Но млади и стари от сърце се смяха.
Здрав бъди, Смехурко! Скоро пак ще пиша.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Спортистка
Драги ми Смехурко,
Нали бях ти писал — морски бани прави баба Цоцолана. Дебеличка беше, по-дебела стана. Онзи ден тя рече:
— Къде ще се дяна такваз дебелана? Не! Така не бива! Който ме погледне, все ще се присмива. Вече да отслабна много ми се иска!
— Това лесно става. Ще станеш туристка! — подсети я бързо чичо Тънкопретко. — А щом ти хареса, време да не губиш, а да се запишеш направо спортистка!
И тя не се бави. Обуща, фланела, шапка и тояга веднага набави.
И ето я вчера баба Цоцолана рано-рано стана. Облече се бързо в новата премяна. Не хареса само ниските обуща.
— Патилане — рече, — донеси ми тука новите пантофки.
Аз й ги донесох. Обу ги и каза:
— Готова съм вече. Тръгвай сега с мене! Днес ще се качиме горе на баира. Ще ме слушаш само! И тая торбичка ще носиш на рамо!
Подскочих от радост. Уплаших котака. Той рипна пред мене. Докато го зърна, път на баба мина. Но тя не се върна. Излезе отвънка и пое по пътя. Тръгнах подир нея.
Вървяхме, вървяхме — стигнахме баира.
— Хайде сега, бабо! Тука ще се спира!
— Ти по-малко дрънкай! Баба ти си знае.
Тръгнахме нагоре. Над нас сняг захвърка. Баба се задъхва. Нищо не говори! Тук-таме се спъне. По-горе потъне. Но върви, не спира. И аз със торбата тичам отподире.
Тъй както вървяхме, токчето на баба изведнъж изпраска. Тя се люшна, викна, в снега се събори и ръце замаха надолу, нагоре.
Хвърлих се към нея, дано й помогна.
Но тя се обърна, надолу се свлече. После се търкулна и мене повлече…
Презглава надолу двама полетяхме. Летяхме, летяхме. Най-после се спряхме.
Станах аз, погледнах и ръце разперих. Знаеш ли, Смехурко, пред мен що намерих? Една снежна топка, голяма, голяма. И топката рита с високи пантофки. От нея отгоре глава се подава. Вика, та се къса.
Жива топка беше баба Цоцолана.
Аз я гледах, гледах, засмях се и рекох:
— Ставай, бабо, ставай! То какво излезе? Ти, наместо слаба, по-дебела стана.
Добре, че ръцете не бяха открити.
Хора се събраха и много се смяха.
Но що после стана вкъщи не видяха. Пак си поизпати моята гърбина.
Но туй не помогна. Баба Цоцолана туристка не стана. Котка път й мина.
Здрав бъди, Смехурко.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Козунаци
Драги ми Смехурко,
Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се събуди. Бързо се облече. Посочи тестото и така ми рече: