— Помощ, Патилане!
И аз се затекох, за ръка я хванах, но тя се не дига.
— Помощ, патиланци!
Цялата дружина на помощ пристига, за мене се хваща, юнашки напъва… Баба се поклаща. Вече се изправя. Но някак си мръдна нагоре ръката. Помислих: „Настава часът за отплата“. Пуснах се от баба. И на снега всички гърбом се прострехме. Хем портрети нови за спомен си снехме, хем и баба леко, без да щем, разсмехме. Та без бой се мина…
Хайде стига вече, драги ми Смехурко.
Поздрав най-сърдечен от моята славна и вярна дружина!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Свинчо жив остана
Драги ми Смехурко,
Над нашето царство облак се надвеси. Една патиланка лоша вест донесе — за Коледа Свинчо щели да заколят. Баба Цоцолана пред мен не отрече. Оня ден ми рече:
— Заръчах за утре колачи да дойдат. За Коледа трябва Свинчо да заколим. Тъй е обичаят.
Сви ми се сърцето, преглътнах и рекох:
— Зная, бабо, зная.
Тя вътре си влезе, пък аз се затекох. Всички патиланци на бърз съвет свиках. Решихме веднага що трябва да правим. Влязохме при баба, та с молби горещи Свинчо да избавим.
Аз пръв заговорих:
— Бабо, какво лошо кротък Свинчо стори? Как ще го заколим? От все сърце, бабо, всички ти се молим — горчивата чаша Свинчо да отмине. И той душа носи. Нека поживее, както всички други божи животини!
Мойте патиланци никога не плачат. Патилата тежки с весел смях посрещат. Сега ги разплака молбата гореща.
Но баба извика:
— Я да си вървите! Пред мен не минават току-тъй молбите!
Излязохме вънка. Втори съвет стана. Тук друго предложи патилана Дана:
— Патиланци верни, щом с молба не може, нека с ум се борим! Довечера вкъщи аз ще го закарам. И нощес и утре нека там прекара. Ден-два нека баба без Свинчо остане. Като го загуби, по-мил ще й стане. Нали право казвам, бате Патилане?
— Право, Дано, право. Така ще направим. И вярвам, че Свинчо от смърт ще избавим. Сълзите си всички сега обършете и тихо и мирно вкъщи си идете! Но туй, що решихме, тук да си остане!
— Дума да не става, бате Патилане!
На другата вечер Даниният татко минавал по двора. Чул се шум и тропот отвътре в обора. Отворил вратата. Но нещо го блъсва право във краката, силно изгрухтява, навън полетява.
А през това време баба Цоцолана пъшка и нарежда:
— Ах, къде се дяна! Че де не го търсих! Никъде го няма. Като си помисля, на плач ме избива! Патилана тупах, пак не ми отмина. Да го храня, Боже, аз цяла година, че сега накрая така да направи! Сега чак разбирам, колко го обичам. Ако се завърне, няма да го коля. Няма, няма, няма!… Пред Бога се вричам!
Някой силно блъсна към пътя вратата. Баба вън изскочи. И аз подир нея. И гласът й екна, разбуди махалата:
— Да плача ли, Боже, или да се смея! Моят сладък Свинчо! Той пак ми се върна!
Мигом го прегърна баба Цоцолана. Така той до днеска жив и здрав остана.
Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Според обичая
Драги ми Смехурко,
Бързам да ти пиша по Нова година какво чудо стана, как ни суровака баба Цоцолана.
За Нова година, според обичая, баба се запретна, взе да точи млина. Край нея се струпа моята дружина. Гана, Мика, Дана, Панчо, Ганчо, Данчо — всички се събраха. И искаше всеки нещо да помага. Един брашно сипва. Други яйца чупи. Трети дреновинки в тавата ще слага.
Баба Цоцолана празнично поглежда, питите слепява, дреновинки слага и току нарежда:
— Клончето с пара̀та, комуто се случи, две камили злато от Египетския султан ще получи.
— Аз не ща камили. Камилче ми стига! — обади се Данчо.
— Камилче, но с кошче, пълно със смокини! — допълни го Панчо.
— Който пък намери със три пъпки клонче, ще стане търговец. Света ще обходи със арабско конче.
— И туй си го бива! — облещи се Панчо.
— А с две пъпки клонче, комуто се падне, ще се излежава под сенките хладни. Говедар ще стане.
— И туй не е лошо, бате Патилане! — обади се Дана.
Клонките нарече баба Цоцолана. И млина направи. После ги погледна и така добави:
— Който тази вечер кихне на софрата, негова ще бъде в Пейков дол гората!
— Бабо, да си жива! — провикна се Мика! — Това дар се вика! Тая гора славна колко я обичам! Там берем кокиче, ягоди и гъби! Там си отигравам! Дето искам тичам!
— Гората я бива, бате Патилане! — прошепна ми Данчо. — Патиланско царство там може да стане!