— — — — — — — — — — — — — — — —
Пастирът имаше и тази сръчност: след като укротеше дивите овце, той ги присъединяваше към стадото. Виж и това негово достойнство: зверовете, колкото и много да биваха, далеко бягаха от стадото, понеже непрестанно се бое-ха от него и трепереха от гласа му като от гръм, макар че не бяха преследвани нито от стрели, нито от прашка, нито от кучешки лай. От многото (примери) аз ще изложа един, който бил тогава известен на мнозина от тамошните.
Някой си Пирон, който бил горещ пазител на Несториевата и на Акиндиновата и Варлаамова ерес, а свръх това и поборник на иконоборческата слава, след като излязъл из Цариград, отишъл в Търново. Той бил вълк, който се прикрива с овча кожа. По-късно той намерил там някой си лъжемонах Теодосий, наричан Фудуля, негов съмишленик и по всичко съгласен с него. И злите семена на коя злоба не пося тая двойка, която разлагаше църковното тяло, която разделяше множеството чрез развратни учения и повдигаше въстание и която най-вече чрез бесовски чародейства и измислици правеше да безумстват придворните велможи и властначалници? Двамата тласкаха към голяма беда православното стадо, понеже подтикваха послушните — еднакво както добрите, така и злите — да подражават на началстващите.
Прочее що извърши небесният човек? Щом узна за това, той уподоби гърлото си на онези свещенически тръби, от които се срутиха стените на Ерихон, и мъжки се зае да унищожи падението. Денем събираше людете в храма и ги насърчаваше и поучаваше, освобождаваше ги от недоумения, изобличаваше злите плевели. А нощно време се молеше със сълзи и просеше помощ от небето, от бога. И тутакси ги низвергна като Иания и Амврия; победи ги като Амалика; с ножа на словото закла позора като свещениците, които с нож бяха проболи всечестната икона на приснодевата. Той ги изгони далеко от църковните предели като аравийски вълци.
А кой е така милостив, че само като види бедни, да се облива със сълзи, като него, който живееше в нищета като тяхната? Поради това той превърна целия си град в странноприемница, а не построи такава тук или там. Той казваше: „Откъде да знаем, чеда, дали не ще се удостоим да приемем заедно с тези сиромаси и Христа? Защото сам Христос рече: «Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия най-малки мои братя, на мене сте го сторили.»“
Ала той беше и лекар, който премъдро лекуваше душевните болести и другите страсти и който сръчно изрязваше от самата основа пораженията на греха. Покрай многото други примери това е ясно и от следното: Край град Търново се простира една местност, отделена от него само от една река. Тя е открита отвсякъде, пълна е със злак и обилно се напоява от изтичащи се води; водната й хубост наслаждава очите, преди да наслади вкуса. Тя е обрасла с всякакви плодовити дървета и е пълна с различни цветя, а над нея се нахожда гъста и пространна гора. В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в нея се събираше народът от целия град заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела — понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението па блудниците — и поради това си навличаха божието негодувание.
Какво направи премъдрият? Той отсече корена и изсуши плода на греха: той премахна пируването, като заповяда да не се събират на това тържество. И така се премахна погибелта за много души.
Така се грижеше благият лекар за общата полза.
Веднъж имаше голяма суша — почти такава, каквато била във времето на пророк Илия. По земята не се намираше нито следа от роса и влага; тя се попука от сушата и изпущаше пушек като из горяща пеш, а гладът всичко застрашаваше. Нивите заприличаха на утъпканите градски улици и никой вече не мислеше да почиства гумното и да си наостря сърпа.
Като отидоха при отца Евтимия, гражданите му се оплакаха от нещастието, което очакваха. Човеколюбивата му душа се смили над тях. И той ги посъветва да не се отчайват, а да се уповават преди всичко на господа, който е привикнал по волята си да превръща морето в суша, а твърдия камък и безводната земя — във водни извори. На другия ден той заповяда да го последват с жените и децата си заедно. И след като прекара цялата нощ в молитва, щом изгря слънцето, той излезе на полето с всички служители на олтара. След като обиколи цялата местност и се измори, сам се увери в предстоящата напаст. И когато дяконът каза: „Да преклоним главите си пред господа!“ — той веднага падна на колене, повдигна свещените си ръце и очи и се помоли. Но присъстващите не чуваха гласа му, защото той се молеше не с уста, а в сърцето си. И молбата му възлезе до ушите на господа Саваот. И тутакси той умилостиви бога. Дъждовни признаци се показаха на небето. Задуха северният вятър и донесе облаци, подобни на пълни мехове. А когато светителят влизаше в града, изведнъж завали дъжд, и то не внезапен и бурен, а тих и напоителен; и той не престана да вали дотогава, докогато не се наляха плодовете и не ги подготви да узреят.