Когато видя отдалеко, че той иде с присъщата си благочинност и замисленост, без да поглежда нито едно от зрелищата пред себе си, които привличаха върху си слуха и погледа на глупавите, и със сериозност на лицето да минава край тях като край стенни картини, царят не доседя, а веднага стана прав, отдаде му почит и го удостои с най-близкия стол. И той изслуша молещия се за народа, макар че не изпълни всичките му молби. И както някой доблестен воевода, който напълно не дава гръб, макар да е победен от вразите, а след като събере сили, побеждава, така и той постъпи.
Понеже беше изгонен из църквата, той отиде в другата, що беше посветена на върховните апостоли Петър и Павел. След като ги взе за застъпници, той се отдаде на много повече подвизи, отколкото по-рано: грижеше се да запази народа от варварското изтребление; поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; простираше ръка на препъващите се; изправяше лежащите; поддържаше слабите; похваляваше и насърчаваше към мъжество борещите се. Някои пък отстраняваше като гнила част, за да не прогние цялото тяло, а прокаженото изгонваше от овцете, за да не се разнесе болестта по цялото стадо. И така вторите подвизи и победи на този мъж. над лукавия бяха много по-големи, отколкото първите, когато в мир прекарваше живота. Божественият промисъл често пъти оставя дявола да повдигне буря срещу праведниците, та едни, като страдаха, да го победят и да се увенчаят, а други, като се борят и мъчат, да бъдат победени от тях — и стават те достойни за присмех. Така се случи с Йов: когато поради различните му и многобройни нещастия, що умът дори не може да побере, дяволът считаше страдалеца вече за победен и умрял, тогава окаяният се видя под нозете му стъпкан и немощен дори да диша. Така се случи и с апостолите: когато дяволът мислеше, че вече е прекратил евангелската проповед, че е повдигнал гонение, че е наострил мъчителя и подтикнал царя да избие християните, тогава той видя, че не една или друга страна, а цялата вселена, подобно на друго небе, е възприела евангелието.
Когато лукавият дявол се видя тъй свързан от пленниците си и наранен от стрелите си, без да му е възможно мълчаливо да понесе поражението на войските си и пълното си обезоръжение, произведе много по-голяма и по-люта буря, отколкото беше първата. Когато се разказва, езикът на човека се вдървява, а косите се разтреперват.
Воеводата — турчин, когото султан Баязид постави да управлява града — повика при себе си божиите люде, които превъзхождаха другите и по име, и по добродетел, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни въпроси. И те, вървейки след злия вестител, отиваха като глупавите овце, които вървят след онези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв. Когато ги видя в ръцете си, кръвоядният звяр ги изкла всред църквата, или по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта; гърлата им превърна в играчка за ножа. Одушевените жертви, словесните всецяло изгоряеми жертви, повторно се кръстиха в своята кръв. Към Захариевата кръв те проляха всред църквата своята кръв, та заедно с Авел да се провикнат от земята към господа всички, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита от приближените на бога, които с кръвта си са удавили всички важни сили, както военачалниците на гордия Фараон. О свето войнство! Не едни по-рано, а други по-после, но всички, като застанаха вкупом пред мъчителя, оплюха го и веднага, като се представиха на Христа, се увенчаха с мъченически венец! Мъчителят остави труповете им за храна на небесните птици, а владиката причисли духовете им към кротките ангели. О, воини, вие опазихте вярата и броя си не намалихте! А чуйте и броя: бяха сто и десет, чиято кръв обагри църквата! И макар да бяха толкова, не се разкъса мрежата на вярата.
Такива бяха чедата на блажения Евтимий! Така запазиха те учението му, така отдадоха почести на многото му трудове, що положи той заради тях. Те бяха готови не само да се лишат от имоти, домове, деца и сродници, но и кръвта си да пожертват за благочестието — бащин жребий, що получиха от него!