А той ги утешаваше и им държеше напътствено слово. Той ги съветваше да не се отклоняват от господните заповеди, да пазят непорочна вярата. Чрез нея не само ще се познае любовта им към бога, но ще придобият и слава дори на самото място на преселението онези, които са я опазили. Така се случи — казваше той — и с Авраамовите внуци: най-напред с Йосиф, който бе несправедливо продаден от братята си като роб, но отпосле бе прославен като цар; после — с великия боговидец Мойсей, родения в Египет, в дома на робството: той наказа мъчителите, като извърши чудото с морската вода и като изведе вкупом сънародниците си из Египет, из дома на робството. Същото стана и със Зоровавел Саладиилов: поради благочестието си той, когато бил в плен, сияел в слава всред царевия дом и много спомогнал да се освободи Израил и да се издигне храмът. А що се случи с Даниил, укротителя на лъвовете, и с трите момци, които угасиха огъня? Това и нещо повече не постигнаха ли те с вярата? Павел свидетелства, като казва: „Угасиха огнената сила, затвориха устата на лъвовете.“ А що се случи с великодушната и велика по вяра Естир? Като се помоли на бога, с пост и молитви тя не успокои ли пламналия гняв на мидийския цар и не освободи ли сънародниците си израилтяни, които, вместо да измрат в един ден, достигнаха броя на морския пясък?
И съветваше ги той да благодарят за сполетелите ги беди. Увещаваше ги да се надяват поради тях на неизказани блага. Изобщо да се изразя: със сладките си словесни поучения той правеше да пренасят леко страданията. С вдъхновения си от бога език, като изрече тези неща и като коленичи, той се помоли с тях. А после, когато се изправи подир молитвата, благослови ги за сетен път. И когато някой от народа извика, обръщайки се към него с ридание: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“ — той отвърна: „На света троица ви предавам сега и вовеки!“
Що стана по-нататък? Когато стигна мястото, където го водеха, и пустинолюбивата му душа видя планината и забеляза, че мястото отговаря на желанието му, той се просълзи. И понеже сърцето му се сгорещи от прозрителната способност на духа, рече: „Ето покоището, където ще премина краткия си живот — що дължа на бога, който ме е ръководил, — докато не ме освободи той и от телесните окови.“
А с какво са занимаваше Евтимий, когато беше заточен? С ловитба, обичната на апостолите работа, ала не на: риба, а на човеци. При това всеки ден и всяка нощ, просто — всеки час. Защото при него се стичаха от цялата местност около планината, както някога юдейският Йерусалим — при Йоан Кръстител. И едни се освобождаваха от различни ереси като от язви, други отбягваха тъмата на сарацинското нечестие [мохамеданството]; трети напущаха безумния си живот като омърсена дреха. Насаждаха се началата на всяка добродетел. Хората се научаваха да познават господа; непросветените ставаха учители на другите. И не само че на онова място се стичаха тълпи, да видят този втори Илия, но и името на Евтимий подобно на някоя светиня се разнасяше по всички градове и села, по пътища и пазарища, по къщи и храмове. И уместно рече пророкът: „Учението му се разнесе из цялата земя, а словото му — до края на вселената.“
За това, че тъй много той просия в родината си, в своя град, без малко мълвата за любомъдрата му душа щеше да се разнесе по цялата вселена. На някои се струва, че това не е вярно за него. Но бог благоволи и на чужда страна да се прояви така, та по този начин похвалата за него да стане още по-истинска, а пък и самите местни жители да станат проповедници и хвалители на този заточен, чуждестранен и измъчен затворник.
Често, след като занасяха при него на ръце децата си, болни от разни болести, родителите се завръщаха, гледайки как децата ходят със своите крака, променени от тежките окови на болестта. И всички оздравели трябваше като с тръба всячески да възвестяват лекарските му благодеяния.
При това и множество видни жени на управниците на онази област отиваха при него, а той ги напътваше към благочестие. Те пък, като намираха мъжете си чрез молитвите му, завеждаха ги при него, а той — при Христа. Освен това те му поднасяха и много злато и го молеха да го приеме, понеже е необходимо за спокоен живот. А той и от тези случаи им устройваше стълба за небето, понеже ги съветваше да го раздават с ръцете си на бедните. Един от тях го запита: „Владико, нима има някой, който да е по-беден и който повече да се нуждае от милостиня, отколкото ти, който си сломен от толкова страдания, от такава болест и от мъчения от неверниците?“ А той, кротко като го погледна — защото волната душа никога не знае гневно да поглежда, — тихо отвърна с усмивка на лицето, сочейки евангелието: „Чедо, моето богатство е скрито тука! То ще бъде открито, когато онзи, който ни го е предал, седне да разследва що сме припечелили с него. При това то не е само мое, а на всички, които обичат господа.“