Коте отвори уста да каже нещо, но отново я затвори. Стоя замислен доста време и когато заговори, внимателно подбираше думите си:
— Аарон, знаеш ли кой е Квоте?
Ковашкият чирак обърна очи към тавана.
— Не съм идиот. Нали си разказвахме истории за него снощи, не помниш ли? — Той погледна през рамото на съдържателя към кухнята. — Вижте, трябва да тръгвам. Картър ще настръхне като мокра кокошка, ако не…
Коте му махна успокояващо с ръка.
— Предлагам ти сделка, Аарон. Чуй онова, което имам да ти кажа, и ще ти дам храната безплатно. — Той плъзна обратно сребърната монета по плота. — Тогава ще можеш да използваш парите, за да купиш нещо хубаво за Роуз от Трейа.
— Съгласен съм — предпазливо кимна Аарон.
— Какво знаеш за Квоте от историите, които си чувал? Как мислиш, че е изглеждал?
— Като изключим това, че е мъртъв? — засмя се Аарон.
— Като изключим това — отвърна му с лека усмивка Коте.
— Владеел е всякакви тайни магии — обясни Аарон. — Знаел е шест думи, които можел да прошепне в ухото на някой кон, и да го накара да препуска стотици километри. Можел да превръща желязо в злато и да улавя светкавица в еднолитров буркан, за да я използва по-късно. Знаел песен, която отваряла всяка ключалка, и можел да разбие здрава дъбова врата само с една ръка… — Аарон не довърши изречението. — Всъщност зависи от историята. Понякога е добър като храбрия принц. Веднъж спасил едни момичета от великани човекоядци.
— Знам — отвърна Коте с нова лека усмивка.
— … но в други истории е истински мръсник — продължи Аарон. — Откраднал е тайни магии от Университета. Както знаеш, затова са го изхвърлили оттам. И освен това го наричали Квоте Кралеубиеца, но не защото го е бивало с лютнята.
Усмивката беше изчезнала от лицето на съдържателя, но той кимна.
— Така е наистина. Но как е _изглеждал_?
— Имал е червена коса, ако това имаш предвид. — Аарон сбърчи вежди. — Всички истории са единодушни в това. Истински дявол с меч. Бил е ужасно умен и много красноречив. Можел е да намери изход от всяка ситуация.
— Ясно — кимна съдържателят. — Значи, ако ти беше Квоте и беше ужасно умен, както сам каза, и внезапно оценяха главата ти на хиляда рояла и херцогство за онзи, който успее да ти я отреже, какво щеше да направиш?
Ковашкият чирак поклати глава и сви рамене, очевидно затруднен да отговори.
— Е, ако _аз_ бях на мястото на Квоте — продължи съдържателят, — щях да инсценирам смъртта си, да променя името си и да намеря някой малък, затънтен град. След това щях да отворя странноприемница и да направя всичко възможно, за да изчезна. — Той погледна младия мъж. — Така бих сторил аз.
Аарон хвърли поглед към червената коса на съдържателя, към меча, окачен над бара, и след това отново се вгледа в очите на кръчмаря.
Коте бавно кимна, след което посочи Летописеца.
— Този приятел не е просто някой обикновен писар. Той е един вид историк и е тук, за да запише истинската история на моя живот. Вече пропусна началото, но ако искаш, можеш да останеш и да чуеш какво следва. — Той се усмихна непринудено. — Мога да ти разкажа истории, които никой не е чувал преди. Истории за Фелуриан, за това как се научих да се бия в Адем. Истината за принцеса Ариел.
Съдържателят протегна ръка през тезгяха и докосна ръката на момчето.
— Аарон, истината е, че те харесвам. Мисля, че си необичайно умен, и не искам да гледам как съсипваш живота си. — Той си пое дълбоко дъх и погледна ковашкия чирак право в очите, а неговите бяха стряскащо зелени. — Знам как започна тази война. Знам истината за нея. След като чуеш това, вече няма да си толкова нетърпелив да бързаш да умреш в нея.
Съдържателят махна към един от празните столове на масата до Летописеца и се усмихна толкова очарователно и непринудено, сякаш е някой принц от книгите с приказки.
— Какво ще кажеш?
Аарон се вгледа в Коте сериозно и продължително, като очите му се местеха от него на меча и обратно.
— Ако наистина си… — Той не довърши, но на лицето му беше изписан въпрос.
— Наистина съм аз — кротко го увери Коте.
— … тогава мога ли да видя наметалото ти, което няма цвят? — попита чиракът и се ухили.
Очарователната усмивка на съдържателя се втвърди и разпадна на парчета като строшено стъкло.
— Бъркаш Квоте с Таборлин Великия — сухо се намеси Летописеца от другия край на стаята. — Наметалото, което нямало цвят, е принадлежало на Таборлин Великия.
На лицето на Аарон се появи озадачено изражение и той се обърна да погледне писаря.
— Какво е имал Квоте тогава? — попита.
— Наметало сянка — отвърна Летописеца, — ако си спомням правилно.