— Какво правехте, когато започна нападението? — Оуенс върна разговора в необходимата посока. И тримата се приведоха напред.
— Гледахме точно в обратна посока. Когато гранатата избухна, обсъждахме какво ще правим вечерта.
— Вие знаехте ли, че това е граната? — попита Тейлър.
Райън кимна утвърдително.
— Да. Те издават особен звук. Мразя тия гадости, но това е нещо, което ме научиха да използвам в морската пехота в Куантико. Същото беше и с онзи с автомата. В Куантико ни обстрелваха с източноевропейско оръжие. Боравил съм с АК-47. Звукът му се различава от този на нашите, а в боя е полезно човек да може да го разпознава. А защо и двамата не са имали АК-47?
— Доколкото можахме да установим — каза Оуенс, — човекът, когото вие ранихте, е обездвижил колата с противотанкова граната, изстреляна от автомата. Това показват изследванията на оръжейните специалисти. Следователно неговият автомат е бил от новите АК-47, малокалибрените, които имат приспособления за изстрелване на гранати. Очевидно не е имал време да снеме гранатомета и е решил да действа с пистолета. Знаете, че е имал и ръчна граната. — Джек не знаеше за изстреляната с автомата граната, но внезапно си спомни за ръчната граната, която беше видял.
— Противотанкова ли? — попита Райън.
— Вие разбирате от тези неща, нали? — отговори Ашли.
— Ако не сте забравили, аз бях морски пехотинец. Наричаха ги бронебойни гранати, нали? Пробиват дупка в леко блиндирано превозно средство и могат да причинят доста добри разрушения на един камион.
„Откъде ли са намерили тези неща и защо не са ги използвали? Пропускаш нещо, Джек.“
— И какво направихте след това? — попита Оуенс.
— Най-напред свалих жена си и детето на земята. Колите спряха да се движат веднага. Вдигнах глава, за да видя какво става.
— Защо? — попита Тейлър.
— Не зная — бавно отговори Райън. — Може би ми е останал рефлексът. Исках да видя какво, по дяволите, става — приемете го за глупаво любопитство. Видях единия, който обстрелваше ролсройса, и другия, който заобикаляше колата, сякаш искаше да хване всеки, опитал се да изскочи от нея. Прецених, че ако се придвижа наляво, ще мога да се приближа. Спрелите коли ме скриваха. Изведнъж се намерих на петнадесетина метра. Оня с автомата не се виждаше от ролсройса, а пък този с пистолета стоеше с гръб към мен. Видях, че имам шанс, и се възползвах.
— Защо? — попита Оуенс този път много тихо.
— Добър въпрос. Не зная наистина. — Райън мълча в продължение на половин минута. — Вбесих се. Всички, които бях срещал тук до този момент, се държаха много добре и изведнъж виждам как тези двама минетчии извършват убийство пред очите ми.
— Предположихте ли кои може да са те? — попита Тейлър.
— Не е нужно много въображение, нали? И се ядосах. Предполагам, че го направих от гняв. Може би това мотивира хората в боя. — Райън се замисли. — Ще трябва да помисля по въпроса. Както и да е, видях, че имам шанс, и се възползвах. Не беше трудно. Просто ми провървя.
Веждите на Оуенс се вдигнаха. Учудваше се на това как Райън омаловажава фактите.
— Оня с пистолета беше тъп. Трябваше да провери зад себе си. Вместо това той гледаше само в зоната, където убиваха много тъпо. Човек винаги трябва да проверява. Аз го изненадах. — Райън се усмихна. — Треньорът ми би се гордял — наистина го проснах добре. Но май трябваше да имам подплънка на рамото, защото докторът каза, че съм счупил нещо тук при удара. Той падна доста силно. Взех пистолета му и го прострелях. Искате да знаете защо го направих?
— Да — отговори Оуенс.
— Не исках да стане.
— Той беше в безсъзнание — не можа да се съвземе в продължение на два часа, а когато се свести, имаше тежко сътресение.
„Ако знаех, че има граната, нямаше да го застрелям в задника!“
— Как можех да зная това? — попита с основание Райън. — Предстоеше ми да се изправя пред човек с лека картечница и не се нуждаех от някого от лошите зад гърба си. Затова го неутрализирах. Можех да му пусна един куршум в тила — в Куантико, когато кажат „неутрализиране“, имат предвид убиване. Баща ми беше полицай. По-голяма част от нещата за полицейските процедури съм научил от филмите и зная, че повечето от тях са неверни. Ясно ми беше само, че не бива да допусна той да ме нападне в гръб. Не мога да кажа, че съм особено горд с тази своя постъпка, но тогава идеята ми се струваше добра. Заобиколих задния калник на колата и надникнах. Видях, че оня използва пистолет. Вашият човек, Уилсън, ми обясни това — и тук имах късмет. Не бях особено навит да се изправя срещу „Калашников“ с едно нищожно пищовче. Оня ме видя, като се показах. И двамата стреляхме в един и същи момент — предполагам, че аз просто стрелях по-точно.