— Добро утро, доктор Райън — поздрави с приятен глас кралицата. — Как си чувствате?
— Ъъ, много добре, благодаря, ъъ, Ваше величество, ъъ, седнете, моля.
Райън се опита да се изправи в леглото си, но му попречи остра болка в рамото. От друга страна, му напомни, че наближава времето за лекарствата.
— Не искаме да ви се натрапваме — каза тя. Но Райън почувства, че тя не желае да си тръгне. Трябваше му само секунда, за да реши какво да отговори.
— Ваше величество, посещение на държавен глава едва ли може да бъде определено като натрапване. Ще ви бъда особено благодарен за компанията.
Уилсън се засуети да донесе два стола и извинявайки се, излезе от стаята.
Кралицата беше облечена в костюм с цвят на праскова, с изящна простота на линията. Трябва да е отворил значителна празнина дори в нейния бюджет за дрехи. Херцогът беше в тъмносин костюм и едва сега Райън проумя защо жена му държи да си купи някои дрехи оттук.
— Доктор Райън — каза кралицата с официален тон, — от наше име и от името на хората си желаем да ви изкажем най-дълбока благодарност за това, което направихте вчера. Дължим ви много.
Райън поклати сериозно глава. Чудеше се колко ли ужасно изглежда.
— Що се отнася до мен, мадам, аз се радвам, че можах да помогна. Но истината е, че не съм направил чак толкова много. Всеки би направил същото. Просто съвсем случайно бях най-близо.
— От полицията казват друго — отбеляза херцогът. — А и след като самият аз отидох да разгледам мястото, съм склонен да се съглася с тях. Боя се, че сте герой независимо дали това ви харесва или не. — Джек си спомни, че този човек е бил професионален офицер от флотата — вероятно добър офицер. Изглеждаше такъв.
— Защо го направихте, доктор Райън? — попита кралицата.
Отблизо наблюдаваше лицето му.
Джек направи бързо предположение:
— Извинете, мадам, но ме питате защо рискувах или защо един американец от ирландски произход би поел този риск? — Джек все още подреждаше мислите си и ровеше из паметта си. „Защо го направи? Ще разбереш ли някога?“ Разбра, че не е сбъркал с въпроса си към кралицата, и бързо продължи:
— Ваше величество, аз не мога да обсъждам вашия проблем с Ирландия. Аз съм американски гражданин и страната ми си има достатъчно свои проблеми, за да е необходимо да се рови в чужди. Там, откъдето идвам, ние — американците от ирландски произход — живеем много добре. Сред нас има хора от всякакви професии — бизнес, политика, но все още типичният американец от ирландски произход е обикновен полицай или пожарникар. Една трета от кавалерията, която е спечелила битката за Запада, е била съставена от ирландци и все още има доста такива като мен в униформа — особено в морската пехота. Половината от служителите на ФБР живееха в моя стар квартал. Носеха имена като Тъли, Съливан, О’Конър и Мърфи. Баща ми прекара половината от живота си като офицер от полицията, а свещениците и монахините, които са ме възпитавали, бяха предимно ирландци. Разбирате ли какво искам да кажа, ваше величество? В Америка ние сме силите на закона, лепилото, което крепи обществото — и какво се получава в резултат на това? В наше време най-известните ирландци са маниаците, които поставят бомби в паркирани коли, или убийци, които избиват хора, за да направят някакво политическо изявление. Не харесвам това и зная, че баща ми също не би го харесал. Той прекара целия си трудов живот, хващайки такива животни от улицата и затваряйки ги в клетки, където им е мястото. Доста усилено сме работили, за да бъдем там, където се намираме сега, и е трудно да бъдем щастливи, ако ни смятат за родственици на терористите. — Джек се усмихна. — Мисля, че мога да разбера как се чувстват италианците, когато се заговори за мафията. Както и да е, аз не мога да кажа, че вчера всичко това премина като на парад през главата ми, но разбрах какво ставаше. Не можех просто да си стоя там като чучело и да допусна пред очите ми да бъде извършено убийство, без да направя нещо. Имах възможност и се възползвах от нея.
— Така значи. Как да ви възнаградим?
— Да ме възнаградите ли, мадам? — Райън поклати глава. — Много ви благодаря, но не е необходимо. Радвам се, че можах да помогна. Това е достатъчно.
— Не, доктор Райън, не е достатъчно. Едно от хубавите неща на това да бъдеш кралица е, че ти е позволено да оцениш една похвална постъпка и да я възнаградиш по подобаващ начин. Носителят на короната не може да бъде неблагодарен. — Очите й блестяха от някаква нейна шега. Райън установи, че е запленен от човечността на тази жена. Беше чел, че някои хора я смятат за не съвсем интелигентна. Вече знаеше, че са далеч от истината. Зад очите й се криеше пъргав ум, съчетан с живо остроумие. — Ето защо решихме, че ще ви бъде дадено званието Рицар-командор на Викторианския орден.