— Какво… ъ, извинете, мадам. — Райън премигна няколко пъти, докато проумее това, което беше чул.
— Викторианският орден съществува отскоро и е предназначен за награждаване на хора, които са оказали лична услуга на притежателя на короната. Вие сте достоен за него. Това с първият случай от много години, когато наследникът на трона е бил спасен от почти сигурна смърт. За вас като историк може да е интересно да знаете, че повечето от нашите учени имат разногласия относно времето, когато се е случил предишният прецедент — във всеки случай от днес нататък вие ще бъдете известен като сър Джон Райън.
Джек отново си помисли, че трябва да изглежда много смешен с отворена уста.
— Ваше величество, законите на Америка…
— Знаем — спокойно го прекъсна тя. — Още днес министър-председателят ще обсъди това с вашия президент. Вярваме, че е оглед особения характер на случая, както и в името на американско-британските взаимоотношения въпросът ще бъде разрешен по приятелски начин.
— Има достатъчно прецеденти — продължи херцогът. — След Втората световна война няколко американски офицери получиха подобно признание. Например вашият адмирал от флотата Нимиц9 стана рицар-командор заедно с генералите Айзенхауер10, Брадли11, Патън12 и някои други. За целите на американското законодателство званието вероятно ще бъде считано за почетно, по за нашите цели ще бъде съвсем истинско.
— Ами… — Райън се чудеше какво да каже. — Ваше величество, доколкото това не е в конфликт с нашите закони, за мен ще бъде голяма чест да приема.
Кралицата се усмихна лъчезарно.
— Е, в такъв случай въпросът е разрешен. Сега да ви попитам как се чувствате — как наистина се чувствате?
— Имал съм и по-лоши моменти, мадам. Нямам оплаквания. Само ми се иска да бях се движил малко по-бързо.
Херцогът се усмихна.
— Това, че сте ранен, ви прави още по-голям герой — няма нищо по-добро от малко драма.
„Особено ако рамото е на някой друг, милорд херцог“ — помисли си Райън. Сети се за нещо:
— Извинете, но това рицарско звание не означава ли, че жена ми трябва да се нарича…
— Лейди Райън? Разбира се — каза кралицата и отново му отпрати красивата си като новогодишна елха усмивка.
Джек се усмихна широко:
— Знаете ли? Когато напуснах Мерил Линч, бащата на Кати беше пощурял… беше ми много ядосан и каза, че от мен никога няма да стане нищо, след като съм се захванал да пиша исторически книги. Това може би ще промени мнението му. — Беше сигурен, че Кати не би имала нищо против титлата Лейди Райън. Не. Не би имала абсолютно нищо против.
— Не беше толкова лошо в края на краищата, нали?
— Не, сър. Извинете ме, ако съм създал грешно впечатление. Боя се, че ме изненадахте малко. — Райън поклати глава. „Цялата тая проклета история ме изненадва доста.“ — Мога ли да ви задам един въпрос, сър?
— Разбира се.
— Полицията не ми казва къде се намира семейството ми. — Това предизвика чистосърдечен смях. Кралицата отговори:
— Полицията е на мнение, че съществува опасност от отмъщение спрямо вас или спрямо вашето семейство. По тази причина беше решено те да бъдат преместени на по-сигурно място. При дадените обстоятелства решихме, че лесно могат да се нанесат в двореца — това беше най-малкото, което можехме да направим. Когато тръгнахме насам, жена ви и дъщеря ви спяха дълбоко и наредихме да не бъдат безпокоени.
— В двореца?
— Имаме достатъчно място за гости, уверявам ви — отново отговори кралицата.
— О, Господи!
— Възразявате ли? — попита херцогът.
— Дъщеря ми, тя…
— Оливия? — изненадано попита кралицата. — Тя е едно прекрасно дете. Когато я видяхме снощи, тя спеше като ангел.
— Сали. Оливия беше поднесено като предложение за сключване на примирие със семейството на Кати, но без успех. То беше името на баба й. Тя е малък ангел, когато спи, но когато е будна прилича по-скоро на миниураган и много я бива да чупи всякакви неща. Особено ценности.
— Какви ужасни неща говорите! — Нейно величество се престори на шокирана. — Това прекрасно момиченце. Полицаите ми казаха, че е разбивала сърца снощи в Скотланд Ярд. Боя се, че преувеличавате, сър Джон.
9
Честър Уилиям Нимиц (1885–1966) — американски адмирал, командващ Тихоокеанския флот през Втората световна война. — Б.пр.
10
Дуайт Дейвид Айзенхауер (1890–1969) — американски генерал. 34-и президент на САЩ. — Б.пр.
11
Джейм Л. Брадли (1891–1957) — генерал-лейтенант, командвал през войната 96-а пехотна дивизия. — Б.пр.
12
Джордж Смит Патън (1885–1945) — американски генерал, развил танковите бойни действия като допълнение към бронекавалерийските войски през Втората световна война. — Б.пр.