— Значи главната опасност при полета е турбулентността?
— Да. Но другата опасност е водата. Има случаи, когато самолети са всмуквали толкова много вода през въздухозаборниците, че двигателите им са загасвали веднага. — Роби щракна с пръсти. — Изведнъж се озоваваш на безмоторен самолет. Определено това не е приятно. Затова, ако е възможно, трябва да се избягват бурите.
— А когато не е?
— Капитане, веднъж трябваше да кацна на един самолетоносач по време на буря — беше вечер. Тогава без малко не намокрих панталонките си — за първи път, откакто съм бил на две години. — Той дори потрепера.
— Ваше височество, трябва да ви благодаря, че измъкнахте всичко това от Роби. Познавам го повече от година, но никога не си е признавал, че леко се притеснява горе във въздуха — ухили се Джек.
— Не исках да разваля имиджа — обясни Джексън. — Човек трябва да опре пистолет в главата на Джек, за да го накара да се качи на самолет, и не исках да го плаша повече.
Беше добре, че сега на верандата имаше сянка и духаше лек северен бриз. Джек обръщаше стековете над въглищата. В залива имаше няколко кораба, но повечето от тях, изглежда, се насочваха към пристанището. Джек за малко не припадна от страх, когато един реактивен изтребител префуча с рев покрай скалата. Обърна се навреме, за да види белия самолет, който се отдалечаваше на юг.
— По дяволите, Роби, за какво е всичко това? Правят го от две седмици.
Джексън гледаше как двойната опашка на самолета изчезва в маранята.
— Изпитват ново оборудване на F-18. Какво толкова има?
— Шумът! — Райън преобърна стековете.
Роби се засмя:
— О, Джек, това не е шум. Това е звукът на свободата.
— Не е лошо, майоре — отсъди негово височество.
— Е, а какво ще кажете за звука на обяда? — попита Райън.
Роби грабна чинията и Джек натрупа месото в нея. Салатите вече се намираха на масата. Кати правеше превъзходна спаначена салата с домашен сос. Джек видя Сиси, която носеше царевицата и картофите, и беше наметнала престилка, за да пази роклята си. Той раздаде месото и направи хамбургер на Сали с питка хляб. След това сложи дъщеря си в специалния висок стол. Неприятно беше само това, че никой не пиеше. Беше купил четири бутилки отбрано калифорнийско вино за стековете, но, изглежда, всички, бяха в пълно въздържателско настроение.
— Джек, пак има проблеми с тока — каза жена му. — За момент дори си мислех, че няма да мога да довърша царевицата.
Агентът от тайната служба застана в средата на пътя и принуди микробуса да спре.
— Да, сър? — попита шофьорът.
— Какво правите тук? — Сакото на агента беше разкопчано. Не се виждаше пистолет, но шофьорът знаеше, че той е някъде там. Преброи още шест души на около десет метра от микробуса, и други четирима, които се виждаха лесно.
— Хей, аз тъкмо обясних на полицаите. — Мъжът махна е ръка назад. Двете коли на щатската полиция се намираха само на двеста метра по-назад.
— Ще ми кажете ли?
— Има проблем с трансформатора в края на пътя. Искам да кажа, виждате, че това е кола на „БГ&Е“, нали?
— Ще почакате ли тук?
— Няма проблеми, човече. — Шофьорът се спогледа с пътника на дясната седалка. Агентът се върна е още един човек, който държеше радиотелефон.
— Какъв е проблемът?
Шофьорът въздъхна:
— Трети път. Има проблем в електротрансформатора на края на пътя. Хората тук оплакаха ли ви се от електричеството?
— Да — каза Авери. — И аз забелязах това. Какво ги предизвиква?
Мъжът от дясната седалка обясни:
— Казвам се Алекс Добенс, инженер съм. Монтирали сме на тази линия нов експериментален трансформатор. В кутията има монитор, който изпраща много особени сигнали и може би тя ще гръмне. Дошли сме да я проверим.
— Можем ли да видим някакви документи?
— Разбира се. — Алекс излезе от микробуса и го заобиколи. Подаде пропуска си за фирмата „БГ&Е“. — Какво става тук, по дяволите?
— Не мога да ви кажа. — Авери разгледа пропуска и му го върна. — Имате ли заповед за тази задача? Добенс подаде папката си.
— Вижте, ако искате да проверите какво става, обадете се на този номер отгоре. Това е службата за поддържането по обектите и се намира в седалището на фирмата в Балтимор. Търсете мистър Грифин.
Авери се обади по радиотелефона си и накара и хората си да направят това.
— Имате ли нещо против да разгледаме колата?
— Моля — отговори Добенс. Поведе двамата агенти около колата. Забеляза, че четирима други мъже много отблизо наблюдаваха какво прави и стояха далеч един от друг с незаети ръце. Други гледаха от отвъдната страна на двора. Той рязко отвори плъзгащата се врата и покани с жест агентите.