— Хайде, миличък — каза на двигателя Джексън. Той все още беше студен н прекъсваше, но Джексън включи задната предавка. Лодката тръгна бавно назад, далеч от брега. Райън беше насочил автомата си към другата лодка. Мъжът се появи отново и Райън изстреля три куршума, след което автоматът му спря. Той изруга и смени пълнителите, а после отново изстреля няколко кратки залпа, за да кара оня да се крие.
— На скалата има хора — обади се принцът. Той беше взел пушката и се целеше, но не стреля. Не знаеше кой е там, а и разстоянието беше твърде голямо. Отгоре присветна. Които и да бяха тези хора, те стреляха по лодката. Райън се обърна, когато дочу ударите на куршуми във водата, а два изтропаха в самата лодка. Сиси Джексън изпищя и стисна крака си, докато принцът изпрати в отговор три куршума.
Сега Роби беше се отдалечил на тридесет метра от плажа и рязко завъртя кормилото, като премести лоста на предна предавка. Когато нервно бутна лоста за газта напред, двигателят се задави. Това беше много дълъг, ужасен миг, но след това заработи и лодката се впусна напред.
— Добре! — извика пилотът. — Джек, а сега накъде? Какво ще кажеш да идем към Анаполис?
— Давай! — съгласи се Райън. Погледна назад. По стълбата слизаха хора. Някои все още стреляха по тях, но изстрелите им попадаха много далече от целта. След това видя Сиси, която държеше крака си.
— Кати, потърси комплект за оказване на бърза помощ — каза негово височество. Той вече беше разгледал раната, но в момента се намираше на кърмата, с лице назад и с пушка, готова за стрелба. Джек забеляза бяла пластмасова кутия под седалката на шофьора и я бутна към жена си.
— Роб, Сиси е улучена в стъпалото.
— Нищо ми няма, Роб — веднага каза жена му. Гласът й не звучеше така.
— Как е, Сиси? — попита Кати, като се премести по-близо, за да види крака й.
— Боли, но не е нищо особено — каза през зъби тя, като се опитваше да се усмихне.
— Сигурна ли си, че си добре, скъпа? — попита Роби.
— Карай, Роби! — изохка тя. Джек се премести към кърмата и погледна крака й. Куршумът беше преминал право през стъпалото и светлата й обувка беше облята в тъмна кръв. Огледа се, за да види дали още някой не е ранен, но освен лекия ужас, който всички изпитваха, изглеждаха добре.
— Майоре, желаеш ли да поема кормилото вместо теб? — попита принцът.
— Добре, капитане, ела. — Роби се отмести от уредите за управление и негово височество се присъедини към него. — Курсът е нула, три, нула по Магнитния компас. Внимавай, морето ще стане бурно, когато излезем от завета на скалата, а и там има доста търговски кораби.
На стотина метра пред тях се надигаха еднометрови вълни от бушуващите ветрове.
— Добре. Как ще позная кога сме стигнали до Анаполис? — Принцът седна зад кормилото и започна да проверява уредите.
— Когато видиш светлините на мостовете при залива, викни ме. Познавам пристанището и мога да вкарам лодката.
Принцът кимна в знак на съгласие. Върна газта наполовината, като постоянно местеше поглед от компаса към водата. Джексън отиде назад, за да види жена си.
Сиси му махна с ръка да я остави.
— Тревожи се за тях!
След малко вече се издигаха и спускаха по еднометровите вълни. Лодката беше езерен тип, дълга почти три метра с висок кил и предпочитана от местните риболовци заради добрата й скорост в спокойно море и плитко газене. Тъпият й нос не беше много подходящ за тези вълни. През носа влизаше вода, но предният брезент беше на мястото си и предното стъкло отклоняваше повечето от водата навън. Водата, която влизаше вътре, се изпразваше през дупката за изливане, намираща се до кожуха на двигателя. Райън никога не се беше возил в такава лодка, но знаеше какво представлява тя. Двигателят с мощност сто и петдесет конски сили задвижваше вътрешнобордната трансмисия за външната подвижна перка и не беше необходим рул. Дъното и страните на лодката бяха запълнени с пяна, за да осигуряват положителна плаваемост. Дори и да се напълни е вода, тя нямаше да потъне, но което е по-важно, фибростъклото и пяната вероятно щяха да спрат куршуми и от картечницата. Джек отново провери спътниците си. Жена му се грижеше за Сиси. Принцесата прегръщаше дъщеря му. С изключение на него, на Роби и на принца, който се намираше зад волана, главите на всички бяха наведени ниско. Отпусна се леко. Намираха се надалеч и съдбата им отново бе в техни ръце. Джек си обеща, че това никога вече няма да се промени.