Още един пикап дойде по улица „Симс“. Фаровете му не светеха и той спря до жените. Отзад изскочиха осем души. Двама морски пехотинци затичаха край стената и бяха осветени от един лъч между два катера. Във водата малката лодка избухна от пламъците на изстрели и двамата морски пехотинци залегнаха. Куршумите започнаха да удрят закотвените катери наоколо. Брекенридж се обърна и извика:
— Огън!
Районът експлодира. Райън се прицели към изстрелите и внимателно натисна спусъка. Автоматът изстреля четири куршума, а след това спря в отворено състояние, като показа, че пълнителят е празен. Изруга и глупаво се загледа в оръжието, преди да се досети, че в колана си е затъкнал зареден пистолет. Вдигна браунинга и изстреля един куршум, но осъзна, че целта му вече не се намираше там. Звукът на двигателя на лодката се усили рязко.
— Спри огъня! Спри огъня! Измъкват се! — извика Брекенридж. — Има ли ранени?
— Тук — извика някой отдясно, където се намираха жените.
Райън последва старшината. Двама морски пехотинци бяха повалени, единият улучен в ръката, а другият беше ударен в хълбока и пищеше като ирландски дух. Кати вече го преглеждаше.
— Мендоса, какво става? — извика Брекенридж.
— Измъкват се… чакай… да, отиват на изток!
— Отмести си ръцете, войнико — казваше Кати. Редникът беше ударен точно под колана отляво. — Добре, добре. Ще се оправиш. Боли, но можем да го оправим.
Брекенридж посегна надолу и взе пушката на войника. Подхвърли я на сержант Къмингс.
— Кой командва тук? — попита капитан Питърс.
— Предполагам, че аз — обади се Роби.
— Господи, Роби, какво става?
— На какво ти изглежда, по дяволите!
Пристигна още един камион с шестима пехотинци. Погледнаха към ранените и посегнаха към затворите на пушките си.
— По дяволите, Роби… сър! — извика капитанът.
— Терористи. Опитаха се да ни спипат в къщата на Джек. Опитваха се да хванат… е, виж!
— Добър вечер, капитане — каза принцът, след като провери състоянието на жена си. — Улучихме ли някого? Аз не можах да се прицеля добре. — В гласа му се усещаше истинско разочарование.
— Не зная, сър — отговори Брекенридж. — Видях, че някои от куршумите удрят лодката, но пистолетни куршуми не могат да пробият лодка като тази.
Нова серия светкавици освети района.
— Виждам ги, отиват към залива! — извика Мендоса.
— По дяволите! — изръмжа Брекенридж. — Вие, четиримата, отведете дамите в диспансера. — Наведе се, за да помогне на принцесата да се изправи, докато Роби вдигаше жена си. — Желаете ли да дадете момиченцето на редника, мадам? Ще ви заведат в болницата, където ще се изсушите.
Райън видя, че жена му все още се опитва да помогне на един от ранените морски пехотинци, а след това погледна патрулния катер пред себе си.
— Роби?
— Кажи, Джек?
— Този катер има ли радар?
Боцман Знамировски отвърна:
— Всички имат, сър.
Един морски пехотинец свали задния капак на пикапа и помогна на Роби да качи жена си.
— За какво мислиш, Джек?
— С каква скорост се движат?
— Около тринадесет… мисля, че не са достатъчно бързи.
Боцман Знамировски погледна над вълнолома към лодката, която Роби беше вкарал в залива.
— В море като това можете да се обзаложите, че ще мога да настигна един такъв дребосък! Но ми трябва някой да работи на радара. Точно сега нямам оператор в групата си.
— Роби, ти си най-старшият тук — каза Джек.
— Законно ли е? — попита капитан Питърс, като опипваше автоматичния си пистолет.
— Вижте — бързо каза Джек, — току-що беше проведено въоръжено нападение от граждани на друга страна над собственост на правителството на САЩ… това е военен акт и принципът за защита от страна на полицията не важи. — „Или поне аз смятам така“ — помисли си той. — Можете ли да ми дадете разумен довод срещу това да тръгнем след тях?
Не можеше.
— Боцман Знамировски, имате ли готов катер? — попита Джексън.
— По дяволите, да, можем да вземем катер №76.
— Пали! Капитан Питърс, ще имаме нужда от няколко пехотинци.
— Старшина Брекенридж, обезопасете района и доведете десет човека.
Старшината беше оставил офицерите да се разправят, докато настаняваше цивилните в пикапа. Дръпна Къмингс.
— Сержант, заеми се с цивилните, заведи ги до диспансера и им постави охрана. Подсили охраната, но главната ти цел си остава грижата за хората тук. Сигурността им е твоя отговорност — и не се смятайте за свободен, докато не ви освободя аз! Разбрано ли е?