Выбрать главу

— Окей — каза на себе си той. Остави оръжието на масата, като затворът беше спуснат, без да има куршум в цевта. След това извади пълнител за автомат „Узи“ и го зареди с двадесет деветмилиметрови куршума. Постави пълнителя в джоба си.

Посетителите винаги се изненадваха. Обикновено когато прострелваха оръжие, техниците носеха бели престилки, като лекари. Мъжът постави наушниците си, пъхна цевта в прореза и изстреля един куршум, за да провери дали автоматът наистина стреля. Стреляше. След това натисна спусъка и изпразни пълнителя за няколко кратки секунди. Сне пълнителя, провери дали автоматът е обезопасен и го подаде на помощника си.

— Отивам да си измия ръцете. Хайде да проверим тези куршуми. — Техникът от лабораторията по балистика беше взискателен човек.

Когато изсуши ръцете си, вече имаше колекция от двадесет изразходвани куршума. Металните обвивки на всеки от тях показваха характерните белези от нарезите на цевта на автомата. Белезите върху всички куршуми бяха еднакви, но се различаваха малко, тъй като цевта се разширяваше при нагряване.

Взе малка кутия от шкафа за веществените доказателства. Спомни си, че този куршум беше преминал през тялото на полицая. Помисли си, че изглежда толкова малък, за да може да отнеме човешки живот, не тежеше дори и тридесет грама олово и стомана, и беше незначително деформиран при смъртоносното преминаване през тялото. Трудно беше да не мисли за тези неща. Постави го до микроскопа за сравнение и извади друг, от онези, които току-що беше изстрелял. След това свали очилата си и се наведе над окулярите. Куршумите си…приличаха. Определено са изстреляни от същото оръжие. Смени куршумите. Сега си приличаха повече. Третият куршум беше още по-близък. Внимателно завъртя пробния куршум, сравнявайки го с онзи от кутията с веществените доказателства и…

— Имаме съответствие. — Той отстъпи от микроскопа и другият техник се наведе над окуляра, за да провери.

— Да. Съответстват си. Сто процента — съгласи се той. Шефът разпореди на хората си да проверят и другите куршуми и отиде до телефона.

— Шоу е на телефона.

— Същият автомат е. Стопроцентово сме сигурни. Намерих куршум, съответстващ на този, който е убил полицая. Сега проверяват онези от поршето.

— Това е добре, Пол!

— И още как. Ще ти се обадя след малко.

Шоу постави слушалката на мястото й и погледна към хората си.

— Господа, току-що направихме пробив по случая Райън.

22.

ПРОЦЕДУРИ

Същата вечер Робърт Нютон заведе агентите до каменоломната. На зазоряване следващия ден пълен екип от експерти преглеждаха всяка прашинка на мястото. Двама водолази влязоха в мътната вода и десет агенти застанаха по различни места, за да наблюдават за евентуална компания. Един екип откри и разпита хората, които също сечаха дърва тук. Други разговаряха е жителите на фермите в близост е пътя, който водеше в гората. Взети бяха проби от почвата, за да бъдат сравнени с откритите е прахосмукачка в микробуса. Следите от гуми бяха фотографирани за по-късна проверка.

Хората от балистичната лаборатория бяха провели нови изпитания на автомата. Изхвърлените гилзи бяха сравнени с тези от микробуса и от местопрестъплението. Белезите от изхвъргача и ударника идеално си съответстваха. Сигурността, че автоматът е свързан с престъплението и микробуса, сега беше повече от стопроцентова. Серийният номер беше сверен с фабриката в Сингапур и документите от продажбата — проверени, за да се види къде е бил изпратен автоматът. Имената на всички търговци на оръжие по света фигурираха в компютрите на ФБР.

Предназначението на ФБР като институция е да вземе отделна частица информация и да я разработи в цял криминален случай. Това, което не можеха да предотвратят, бе, че не можеха да се предпазят от чужди очи. Алекс Добенс минаваше по пътя край каменоломната всеки ден, когато ходеше на работа. Видя две коли да излизат на шосето от покритата с чакъл пътека. Въпреки че и колата, и микробусът от лабораторията на ФБР нямаха обозначения, те носеха федерални регистрационни номера, а на него му трябваше само толкова.

Добенс не беше от хората, които лесно се вълнуват. Професионалното обучение му позволяваше да гледа на света като верига от малки, дискретни проблеми, всеки от които имаше решение. Ако човек се справи с достатъчен брой от малките проблеми, то големите ще отпаднат също, един по един. Също така той беше педантичен човек. Всяка негова постъпка представляваше част от по-голям план, като и той беше част, макар и изолирана, от следващата планирана постъпка. Това беше нещо, което неговите хора проумяха много трудно, но не е лесно да се спори с човек, който има успехи, а всяко нещо, което Добенс правеше, бе успешно. Това му спечели уважение и подчинение от страна на хора, които някога бяха твърде пламенни за определената им от Алекс житейска мисия.

Добенс си помисли, че не е нормално две коли да излизат по едно и също време от този път. Извън областта на нормалните вероятности беше и фактът, че и двете трябва да имат федерални регистрационни номера. Следователно трябва да приеме, че по някакъв начин онези от ФБР са узнали, че той е използвал каменоломната за обучение в боравене е оръжие. Питаше се как ли се е разбрало това? Може някой ловец, от онези, селяните, които идват за катерици и птици, да е видял. Или пък от хората, които секат дърва тук. Или пък някое хлапе от съседна ферма. Колко ли е голям този проблем?

Беше водил хората си да стрелят там само четири пъти, като най-скорошният бе при идването на ирландците. „Хмм, какво ми говори това? — попита пътя пред колата си той. — Това беше преди четири седмици.“ Всеки път стреляха само сутрин по време на най-натовареното движение. Дори и така далеч от Вашингтон, по пътя имаше много коли и камиони сутрин и през късния следобед, а те създаваха доста шум наоколо. Следователно няма вероятност някой да ги е чул. Окей.

Всеки път, когато стреляха там, Алекс много взискателно беше събирал гилзите и проверяваше дали не са оставили нещо след себе си, дори и фасове, за да не може да се докаже, че са били на това място. Не можеха да избягнат следите от гумите, по една от причините Алекс да избере това място бе, че през почивните дни много хлапета паркираха колите си там — имаше доста следи от гуми.

Спомни си, че хвърлиха автомата там, но кой ли може да е открил това? Водата в каменоломната е дълбока повече от двадесет и пет метра — проверил беше това — и изглеждаше така неприветлива, както оризище е всичката мръсотия, която идваше отвън и се събираше по повърхността. Не беше място за плуване. Изхвърлили бяха само автомата, с който стреляха, но колкото и невероятно да изглеждаше, той трябваше да приеме, че са го намерили. За момента нямаше значение как е станало това. „Е, ще трябва да се отървем и от другите, и то веднага — помисли си Алекс. — Винаги могат да се купят нови.“

„Колко ли могат да научат полицаите?“ — питаше се той. Добре познаваше полицейските процедури. Струваше му се съвсем разумно да познава врага си и Алекс притежаваше няколко текста по методи на следователската работа, а и книгите, които се използваха за обучение на полицаи в различните академии, като труда на Снайдър „Разследвания на убийства“ и „Библия по обезпечаването на закона.“ Той и хората му ги изучаваха така внимателно, както бъдещите полицаи е млади, светнали лица…

На автомата не можеше да има отпечатъци. След престоя във водата кожните мазнини, които образуваха отпечатъците, отдавна са изчезнали. Алекс беше почистил автомата и не трябваше да се тревожи за това.

Фургонът, разбира се, беше изоставен. Първоначално беше краден, а след това променен от един от хората на Алекс и бяха използвали четири различни комплекта регистрационни номера. Номерата отдавна ги нямаше — намираха се под един телефонен и електропроводен стълб в Ан Аръндел Каунти. Ако нещо беше станало в резултат на това, той щеше да знае много по-отдавна. Самият фургон беше напълно почистен, всичко беше избърсано, мръсотията от пътя към каменоломната…това беше повод за размисъл, но фургонът все още не водеше доникъде. Не бяха оставили в него нищо, което да ги свърже с неговата група.