— Не. — Милър беше категоричен. — Ще постъпим така, както аз искам.
— Добре, човече, но ти казвам, твоят човек е без защита.
Милър се замисли за момент. Накрая се усмихна.
— Имам един човек, който е точно за тази работа.
— А другата част?
Алекс размени картите.
— Лесно е. По който и път да поеме, всички водят дотук и винаги идва точно в четири и четиридесет и пет минути. Шест дни през изминалите две седмици я следихме и никога не е закъснявала е повече от пет минути. Ще свършим работата тук, близо до моста. Ако искаш, можем дори да го отиграем.
— Кога?
— Какво ще кажеш за днес следобед? — усмихна се Алекс.
— Разбира се. Какъв е пътят за бягство?
— Ще ти покажем. Май е по-добре да направим всичко, както ще бъде в действителност.
— Отлично. — Милър беше доволен. Имаше доста проблеми, докато дойде тук. Необходими му бяха шест различни самолетни полета. Преживя и смешни моменти. Шон Милър пътуваше с британски паспорт и чиновникът на емигрантското бюро беше взел белфасткия му акцент за шотландски. Не му беше минало през ума, не за ухото на американеца няма голяма разлика между двата диалекта. „Ако това е нивото на американските служители на закона, то тази операция би трябвало да мине леко.“
Щяха да разиграят всичко днес и ако минеше добре, щеше да свика хората си. Можеха да пристигнат за… четири дни. Оръжията вече бяха по местата си.
— Това изводи ли са? — попита Кантор.
Райън вдигна един сноп от шестдесет листа.
— Това е анализът ми. Не зная дали е добър — не е много — призна Джек. — Не съм намерил нищо ново. Докладите, които вече имате, са доста добри, като се вземе предвид липсата на точни сведения, на които да се базират. Хората в АОЪ наистина са особени. От една страна, операциите им, изглежда, нямат видима реална цел, но пък уменията им…Твърде добри професионалисти са, за да работят без конкретна цел, по дяволите!
— Вярно е — каза Кантор. Намираха се в неговата канцелария, срещу тази на заместник-шефа. Адмирал Гриър беше извън града. — Измисли ли нещо ново?
— Направих списък на операциите им по географски райони и по време. Не виждам никакви повтарящи се моменти. Единственото характерно нещо е видът на операциите и начинът на изпълнението им, но това нищо не означава. Те предпочитат известни личности за своите цели, но, по дяволите, кой терорист не ги харесва? Нали това е основната идея на тероризма — да нападат големите риби? Най-често използват оръжия от източния блок, но повечето групи правят така. Предполагаме, че са финансирани добре. Това е логично, като се има предвид характерът на дейността им, но не съществуват особени доказателства. О’Донъл притежава истински талант — умее да се измъква незабелязан. Не можем да установим къде е бил цели три години, една, преди да се появи на Кървавата неделя, и две, след като ИРА се е опитала да му продупчи билета. Този период за нас е бяло петно. Разговарях е жена си за пластичните операции…
— Какво? — Кантор не реагира благосклонно на това.
— Тя не знае за какво ми е нужна тази информация. Остави ме на мира, Марти. Аз съм женен за хирург, не забравяй това. Нейна състудентка е хирург и се занимава с възстановителни операции. Накарах Кати да я попита къде човек може да си направи ново лице. Местата не са много. Бях изненадан. Зная кои са тукашните. Две са зад Желязната завеса. Оказва се, че някои от новостите във възстановителната хирургия са постижения на Москва още преди Втората световна война. Хората от болницата „Хопкинс“ са били в института…не мога да си спомня името на човека, на когото е наречен — и са забелязали някои странни неща.
— Какви? — попита Кантор.
— Ами например на два от етажите човек не може да се качи. Анет Дасалви, състудентката на Кати, е била там преди две години. Последните два етажа могат да бъдат стигнати само със специални асансьори, а на стълбите е имало затворени врати. Странно е за болница, нали? Тази информация много ме впечатли. Може да бъде полезна и на други.
Кантор кимна. Той знаеше някои неща за клиниката, но за бариерите чуваше за пръв път. Интересно му беше как различни късчета информация могат да изникват по такъв неочакван начин. Чудеше се защо екип хирурзи от болницата „Джон Хопкинс“ е бил в тази клиника. Реши да провери това.
— Кати казва, че „ново лице“ не може да бъде направено толкова лесно, колкото изглежда от рекламите. Преди всичко се оперират травматични увреждания и вродени дефекти. Целта не е толкова промяна, колкото възстановяване. Има много козметична работа — искам да кажа освен оправянето на носа и опъването на лицевата кожа, — но човек може да постигне също толкова добър резултат и с нова прическа и брада. Много добре могат да променят брадите и скулите, но ако работата не е много изчерпателна, остават белези. Анет казва, че онова място в Москва е толкова добро, колкото „Хопкинс“ или дори Калифорнийския университет. Много от най-добрите хирурзи по възстановителна хирургия работят в Калифорния — обясни Джек. — Както и да е. Тук не става дума за опъване на кожата или за корекция на носа. Радикалната лицева хирургия включва много операции и отнема месеци. Ако О’Донъл е отсъствал две години, много от времето е прекарал за ремонт на тялото си.
— О! — Кантор разбра какво иска да каже. — Наистина си го бива, а?
Джек се усмихна.
— Точно това се опитвах да установя. Нямало го е в продължение на две години. Най-малко шест месеца от това време е прекарал в болница. Значи през останалите осемнадесет месеца е вербувал хора, основал е база за действията си, започнал е да събира разузнавателна информация и е провел първата акция.
— Не е лошо — замислено каза Кантор.
— Да. Значи е трябвало да вербува хора от ИРА. Те трябва да са донесли и някои от нещата си. Обзалагам се, че първите му операции са включвали неща, които ИРА вече е обсъждала и отхвърлила по една или друга причина. Затова англичаните са смятали, че те са част от ИРА, Марти.
— Ти каза, че не си открил нищо важно — каза Кантор. — Струва ми се, че си направил доста обстоен анализ.
— Може би. Просто подредих по нов начин всички стари данни. Няма нищо ново и освен това все още не съм си отговорил на един основен въпрос. Не зная какво наистина целят. — Райън прелисти страниците. В гласа му ясно се долавяше разочарование. Не беше свикнал на неуспехи. — Все още не знаем откъде идват тези копелета. Замислят нещо, но да ме вземат дяволите, ако знам какво е то.
— Американски връзки?
— Никакви или поне не знаем за такива. Това донякъде ме успокоява. Няма улики за контакти с американски организации, а и те знаят много добре, че трябва да избягват такива контакти. О’Донъл е твърде хитър, за да си играе със старите партньори на ИРА.
— Но вербуването му… — възрази Кантор. Джек го прекъсна:
— Искам да кажа, тук. Като шеф на вътрешната сигурност той е знаел кой какъв е в Белфаст и Лондондери. Но американските връзки с ИРА минават през „Шин Фейн“ — политическото крило на ИРА. Трябва да е луд, за да им се довери. Не забравяй, че е направил всичко възможно, за да преструктурира политическите пристрастия в ИРА, и се е провалил.
— Добре. Разбирам какво имаш предвид. Предполагаш, че има връзки с други групи?
Райън поклати глава.
— Няма сведения за такива. Но не съм сигурен дали нямат контакти с някоя европейска група. О’Донъл е умна глава. Идването му тук означава, че ще възникнат много усложнения…е, не ме харесва, това го разбирам. Добрата новина е, че ФБР са прави. Имаме си работа с професионалисти. Аз не съм политически значима цел. Преследването ми няма никаква политическа стойност, а те са политици — с увереност отбеляза Джек. — Слава богу!
— Ти знаеше ли, че ИРА — е, „Шин Фейн“ — праща своя делегация тук вдругиден?
— За какво?
— Това, което се случи в Лондон, им нанесе щети както в Бостън, така и в Ню Йорк. Отрекли са участието си над сто пъти и пращат хора тук, за да разкажат това лично на местните ирландски общности.