Еверард още веднъж се огледа. Земята почти се бе скрила от погледа и корабът завиваше на север. Двигателите работеха на пълна мощност, корпусът се тресеше заплашително и всеки път, когато заравяше нос във вълните, водни пръски заливаха цялата палуба.
Отначало по-възрастният ги заговори на афалонски. След това брадатият северняк направи опит с някакъв съвършено непознат език, а след този явен неуспех, неочаквано произнесе:
— Taelan thu Cimbrik?
— Кимврийски? — Еверард, който знаеше няколко езика от германската група, опита да завърже разговор, но Ван Сараук вече бе наострил холандските си уши. Притисната към него, Дейрдре се оглеждаше с разширени от уплаха очи.
— Ja — кимна Еверард — ejn venig. — Когато златокосият го погледна неуверено, той повтори на английски: — Малко.
— Ah, aen litt. Godde!
Гигантът потри доволно ръце и представи себе си и своя спътник.
— Ik hdit Boerik Walfilason ok main gefreond neer erran Boleslav Arkonski.
Еверард никога досега не бе чувал този език, не приличаше дори на кимврийски — ала въпреки това разбираше какво му говорят. Далеч по-трудно бе той да говори. Все пак реши да изпробва една смес от чутото и свои предположения.
— Какво, дявол ви взел, arran thu намислили? — попита заплашително той. — Ik bin човек auf Sirius, от звездата Сириус, mit planeten и тям подобни. Пуснете ни _uns gebach или willen вие дяволски, _der Teufel скъпо ще заплатите!
Бьорик Вулфиласон имаше огорчен вид. Той предложи да продължат разговора в неговата каюта заедно с Дейрдре като преводачка. Отведоха ги в неголям, луксозно обзаведен салон, но вратата остана отворена и пред нея стоеше часовой. Още няколко въоръжени мъже се навъртаха наоколо.
Болеслав Арконски се обърна към Дейрдре на афалонски. Тя кимна и той й наля чаша вино. Девойката отпи и, изглежда, виното й подейства успокояващо, защото гласът й малко поукрепна.
— Ние сме в плен, Менслах. Шпионите им са узнали къде се намирате. Втора група има за задачата да отвлече вашата машина. И за нея знаят.
— Така и предполагах — поклати глава Еверард. — Но кои са те, в името на Ваал?
В отговор Бьорик се разсмя гръмогласно и надълго взе да се хвали с хитрия си план. Идеята била да остави впечатление, че нападателите са били хиндурджанци. А в действителност, една тайна спогодба между Литорн и Симберланд помогнала за изграждането на великолепна шпионска мрежа и сега плавали към лятната резиденция на литорнското посолство на Инис Ланголен (сиреч Нантъкит). Там вълшебниците ще бъдат настоятелно помолени да разтълкуват своите вълшебства, а великите държави ги чака неприятна изненада.
— Ами ако откажем?
Дейрдре преведе отговора на Арконски дословно.
— Не ви съветвам да го правите. Ние сме цивилизован народ и ще ви заплатим добре за помощта — ще получите почести и злато, стига да ни я окажете доброволно. Но в случай, че откажете, ще бъдем принудени да ви заставим. Съществуването на нашите държави е поставено на карта.
Еверард плъзна внимателен поглед по лицата им. Бьорик изглеждаше смутен и неуверен, от предишната му напереност не беше останала и следа. Болеслав Арконски удряше по масата със свит юмрук, устните му бяха свити, а очите му сякаш казваха: не ни карайте да постъпваме по този начин, ние също имаме съвест.
Те, вероятно, бяха добри войници и бащи и обичаха да събират на чаша бира, или да играят с приятели на зарове. Бьорик може би отглежда породисти коне в Италия, а Арконски селекционира нови видове рози на брега на Балтийско море. Но всичко това по никакъв начин не можеше да помогне на пленниците в този момент, когато две могъщи държави се бяха вкопчили за гушите.
Еверард се замисли, отдавайки дължимото на изкусността, с която бе проведена операцията по тяхното залавяне. Междувременно му хрумнаха някои идеи за по-нататъшното им поведение. Доколкото си спомняше, разстоянието до Нантъкит не беше никак кратко — ще плават поне още дванайсет часа. А това означава, че тези дванайсет часа са изцяло на тяхно разположение.
— Уморени сме — произнесе Менс на английски. — Може ли да си починем?
— Да, разбира се — отвърна с непохватна любезност Бьорик. — Ok wir skallen gode gefreonds bin, nie — нали ще бъдем добри приятели?
На запад залезът угасваше. Дейрдре и Ван Сараук стояха на палубата, загледани в морските простори. Трима въоръжени моряци, свалили маскарадните си костюми и грима, ги охраняваха от мостика. Кормчията насочваше кораба с помощта на компас. Всички носеха топли, подплатени куртки — чудесна защита от северния вятър. Еверард жънеше успехи с кимврийския — не че го говореше добре, но събеседниците му поне можеха да го разберат. Впрочем, той предпочиташе да слуша Бьорик.