— Значи идвате от звездите? Това не го разбирам. Аз съм неук човек. Да беше волята ми, щях да се прибера в Тоскана и да си наглеждам чифлика, а светът да прави каквото му хрумне. Но всеки от нас, гражданите, има задължения пред държавата.
Изглежда, тевтонците бяха прогонили напълно латините от Италия, също както в света на Еверард бяха постъпили англите с бритите.
— Мога да ви разбера — склони глава Еверард. — Странно, че толкова много хора воюват, след като само малцина искат война.
— О, но това е необходимо. И освен това — добави почти жално той, — та нали Картагалон окупира Египет — наше законно владение.
— Нищо ново под слънцето — въздъхна Еверард.
— А?
— Няма значение. Значи вие, кимврите, сключихте съюз с Литорн и се надявате да завземете цяла Европа и Африка, докато големите и могъщи държави се трепят на изток.
— Ни най-малко! — възрази възмутено Бьорик. — Ние просто възстановяваме своите законни, исторически, териториални права. Самият крал каза…
И така нататък, и така нататък. Еверард с мъка стоеше на крака — корабът непрекъснато се люшкаше.
— И все пак ми се струва, че си позволявате да се държите доста грубо и неучтиво е двама чуждопланетни вълшебници — подхвърли той. — Я си представете, че се ядосаме наистина.
— О, от деца сме защитени със специални заклинания срещу всякакви магии и вълшебства.
— А, така ли било…
— Наистина мечтая да ни помогнете доброволно. Ще бъда щастлив, ако мога да ви убедя в справедливостта на нашето дело, стига да ми отделите няколко часа.
Еверард поклати глава, обърна се и се приближи до Дейрдре. Лицето на девойката едва се различаваше в сгъстяващия се мрак, но в гласа й прозвуча недвусмислен оттенък на отчаяние.
— Надявам се, Менслах, че му казахте къде може да върви с неговите безумни планове?
— Не — отвърна твърдо Еверард. — Ще им помогнем. Тя подскочи, като от плесница.
— Какво каза, Менс? — намеси се Ван Сараук.
Еверард преведе.
— Не! — възкликна венерианецът.
— Да! — рече Еверард.
— Но защо, Божичко…
Еверард го сграбчи за ръката и произнесе с леден глас:
— Успокой се. Зная какво правя. Не можем да вземем ничия страна в този свят — ние сме против всички и колкото по-бързо го разбереш, толкоз по-добре. Единственото, което ни е нужно сега, е да спечелим време. Поне за малко трябва да се престорим, че сме с тях. И да не си посмял да кажеш на Дейрдре.
Ван Сараук склони глава и се замисли.
— Хубаво — съгласи се мрачно накрая.
7
Лятната резиденция на Литорн бе разположена на южния бряг на Нантъкит, недалеч от едно рибарско селище, от което я отделяше висока стена. Архитектурата на посолството бе в същия стил, като сградите в самият Литорн — продълговати дървени къщи с извити като на наежена котка покриви. Дворът отпред бе застлан с широки мраморни плочи.
Еверард успя да хапне набързо, докато корабът влизаше в залива. В пристанището имаше друг, значително по-голям параход, край който се разхождаха сурови мъже с мрачен и свиреп изглед.
Арконски произнесе възбудено:
— Виждате ли, вече са докарали вашата вълшебна машина! Ще можете веднага да ни я покажете.
Като чу тези думи сърцето на Еверард заблъска още по-лудо.
Гостите, както настойчиво ги величаеха кимврите, бяха отведени в голяма стая, където Арконски склони коляно пред един идол с четири лица — същия този Свантевит, когото датчаните от другия свят дялаха от свещено дърво. В камината гореше огън, но Еверард не обръщаше внимание на нищо: очите му бяха приковани в хронокатера, лъснал в цялото си никелирано великолепие на няколко сантиметра от пода.
— Научих, че нашите са положили немалко усилия да се сдобият с това чудо в Катувелаунан — съобщи Бьорик. — Дали сме доста жертви, но останалите са успели да се измъкнат от преследването.
Той докосна боязливо ръкохватката на катера.
— Тази каляска наистина ли може да ви достави във всяко място по желание на кочияша?
— Да — кимна Еверард.
Дейрдре го погледна с презрение, каквото никога досега не бе изпитвал. Стоеше с високомерно изражение малко встрани, стараейки се да подчертае невидимата стена между тях.
Арконски я заговори, сетне поиска да преведе казаното. В отговор девойката се изплю презрително в краката му.
Бьорик въздъхна и се обърна към Еверард.