— Бихме искали да направим малка демонстрация. Аз ще се кача с вас, но ви предупреждавам — револверът ми ще бъде опрян в гърба ви. Всеки път първо ще ми казвате какво възнамерявате да правите, инак започвам да стрелям… Сигурен съм — побърза да добави той, — че ще си останем добри приятели.
Еверард кимна с привидно безразличие. Нервите му бяха опънати до краен предел, а дланите му се потяха обилно.
— Преди това трябва да прочета някои заклинания — обяви Менс. Очите му блестяха възбудено. Той хвърли поглед на пространствено-времевия брояч. След това премести поглед към Ван Сараук, изправен под дулата на Арконски и още няколко войници. Дейрдре седеше на същата пейка встрани от останалата група. Еверард премери на око разстоянието от хронокатера до пейката, вдигна ръце към небето и произнесе с напевен глас на темпорален:
— Ван, ще се опитам да те измъкна. Не мърдай от мястото си дори на милиметър — повтарям, на милиметър. Ще се наложи да те вдигна в движение. Ако всичко стане така, както съм го замислил, ще се върна точно една минута, след като се изпарим с нашия космат приятел.
Венерианецът седеше с абсолютно безизразно лице, но по челото му бяха избили едри капки пот.
— Много добре — добави Еверард на своя развален кимврийски. — Седнете отзад, Бьорик, а аз ще пришпоря моя вълшебен кон.
Светлокосият гигант кимна и се подчини. Още докато се наместваше зад кормилото, Еверард почувства опрения в гърба му пистолет.
— Кажете на Арконски, че след половин час се връщаме — подхвърли той през рамо.
Времето в този свят се измерваше почти като в техния — според древните вавилонски традиции. След като Бьорик преведе, Еверард продължи:
— Първо ще се появим насред океана и ще увиснем над него.
— Д-добре — въздъхна неуверено Бьорик.
Менс настрои бордовия компютър на хиляда фута височина и десет мили в източна посока, след това включи стартера.
Двамата седяха като вещици върху метла, вторачени в синьо-зеления простор на вълните, а в маранята се очертаваше далечния бряг. Силният вятър ги брулеше в лицата и Еверард неволно стисна седалката с колене.
— Е? — попита той. — Харесва ли ти?
— Това е… това е прекрасно. — Колкото повече Бьорик привикваше с обстановката, толкова по-стремглаво растеше ентусиазмът му. — Нашите въздушни балони са нищо. С такива машини ще можем да литнем в небесата над вражеската линия и да изпепелим с огън противника.
В тези думи Еверард най-сетне откри макар и слабо оправдание за това, което възнамеряваше да извърши.
— Сега ще полетим право напред и катерът ще се плъзга по въздуха — извика през рамо, а Бьорик нададе възторжен вик.
Той включи руля за маневриране. За няколко секунди катерът разви шеметна скорост, направи лупинг и излезе от него с остро пикиране. Предчувствайки какво ще стане Еверард едва се задържаше на седалката. Така и не разбра кога точно изпадна Бьорик — само с крайчеца на окото успя да зърне летящата като камък надолу човешка фигура. Дори това му стигаше да почувства съжаление. Патрулният въздъхна и намали скоростта, докато хронокатерът постепенно увисна неподвижно над водната повърхност. Все още го тресеше — ако Бьорик бе натиснал спусъка, сега и той щеше да е там, долу… Междувременно го заглождиха угризения, но той ги прогони и се съсредоточи върху проблема със спасяването на Ван Сараук.
Нагласи пространствения програматор на един фут от пейката, където се намираха пленниците и зададе времето — точно една минута след отпътуването им е Бьорик. Дясната му ръка не се отделяше от таблото на програматора — предстоеше му да действа със светкавична бързина — а лявата, за всеки случай, остави свободна.
Дръжте си шапките, момчета! Излитаме!
Машината изникна във въздуха точно пред Ван Сараук. Еверард сграбчи венерианеца за ризата и го притегли към себе си в периметъра на пространство-времевото силово поле. В същото време дясната му ръка, извършила всички необходими настройки, вече натискаше стартера.
В металната повърхност на хронокатера рикошира куршум. За миг Еверард зърна разкривеното от ярост лице на Арконски. След това всичко изчезна и те се озоваха на затревен хълм, спускащ се към морето — две хиляди години по-рано.
Едва сега шокът от преживяното напомни за себе си — Еверард почувства, че губи сили и се отпусна върху таблото. Но бързо дойде на себе си, когато в ушите му отекна уплашен вик. Обърна се да провери какво става с Ван Сараук и зяпна от изненада…
Ръката на венерианеца все още обгръщаше талията на Дейрдре.
Вятърът стихна, в морето се застигаха широки, пенести вълни, а по небето се носеха перести облаци.