Выбрать главу

Баба се прости с живота простичко, никой не разбра, че се подготвя за пътуване към отвъдното до последния момент, когато вече беше късно да се намесим. Осъзнаваща, че й е нужна голяма лекота, за да се отдели от земята, баба изхвърли всичко зад борда, разтовари се от земните притежания и премахна повърхностни чувства и желания, като задържа единствено най-същественото; написа няколко писма и накрая легна в леглото си и повече не стана. Агонията й продължи една седмица, през която мъжът й й помагаше, използвайки всички възможни лекове подръка, за да облекчи страданията й, а в това време животът я напускаше бавно и глух барабан бумтеше в гърдите й. Не стигна време да съобщим на никого, но приятелките й от Бялото братство научиха по телепатичен път и се появиха в последния момент, за да й дадат послания към отзивчивите духове, които години наред се бяха явявали на сеансите им всеки четвъртък около трикраката маса. Тази надарена с магическа сила жена не остави материална следа от престоя си на земята, ако не се брои едно сребърно огледало, молитвеник със седефени корици и шепа восъчни портокалови цветчета, запазени от булчинската й прическа. Не ми остави и много спомени, а тези, които пазя, вероятно са деформирани от тогавашните ми детски представи и отминалото време, ала това няма значение, защото тя винаги е присъствала до мен. Когато астмата или тревожността я оставяха без дъх, тя ме притискаше до себе си, за да може моята топлина да й донесе облекчение — това е най-ясната картина, запечатана с нея; кожата й, подобна на оризова хартия, леките й пръсти, въздухът, свирещ в гърдите й, стегнатата прегръдка, ароматът на одеколон, а понякога и едва осезаем дъх на бадемово масло, с което мажеше ръцете си. Слушала съм разкази за нея, в метална кутия пазя единствените оцелели след нея реликви, а останалото го измислих, защото всички имаме нужда от баба. Тя не само че изпълни великолепно тази роля, въпреки че си позволи да умре, но и ме вдъхнови да изградя образа на героинята, която обичам най-много в моите книги: Клара, пресветлата, ясновидката от „Къщата на духовете“.