Мръсната война и с причините, накарали го да напусне отечеството си, и накрая аз самата с изненада установих, че защитавам Венецуела от неговите нападки, еднакви с тези, които до вчера аз самата бях отправяла. „Щом не ти харесва тази страна, защо не си тръгнеш, аз съм благодарна, че живея в демократична държава със семейството си, тук поне не убиват хората както в Чили или в Аржентина“, изрецитирах с преувеличена страст. Той се разсмя, взе китарата и захвана да тананика шеговито танго; почувствах се като провинциалистка, както често щеше да ми се случва в нашата връзка. Той беше от онези интелектуалци нощни птици в Буенос Айрес, редовен посетител на стари ресторанти и кафенета, приятел на хора, отдадени на театър, музиканти и писатели, ненаситен читател, човек борбен и находчив в отговорите си, който беше видял свят и познаваше прочути люде, неотстъпчив опонент в споровете, запленяващ ме с историите си и със своя интелект. За себе си се съмнявам, че съм го впечатлила особено: в очите му бях една трийсет и пет годишна чилийска емигрантка облечена като хипи и с буржоазни навици. Един-единствен път успях да го заслепя, когато му разказах, че Че Гевара бе вечерял в къщата на родителите ми в Женева; от този момент наистина му станах интересна. В живота си многократно установявах, че въпросната вечеря с героичния деец на кубинската революция беше неустоим афродизиак за повечето мъже. Една седмица по-късно започнаха летните дъждове и пасторалните срещи в парка отстъпиха място на работни сбирки у дома, където рядко можехме да останем насаме. Един ден той ме покани в апартамента, в който живееше, всъщност една от онези бедни и шумни стаи, които се наемаха за по една седмица. Пихме кафе, показа ми снимки на семейството си, сетне се заредиха песни и така от песен на песен се озовахме с флейтата в леглото. Не става дума за вулгарна метафора от онези, които ужасяват майка ми, защото той наистина ми изнесе концерт със своя музикален инструмент. Влюбих се като ученичка. След един месец положението стана неудържимо, съобщи ми, че се развежда, взе да ме притиска да зарежа всичко и да ида с него в Испания, където вече успешно се бяха установили други аржентински артисти и той можеше да разчита на приятели и на работа. Бързината, с която се реши, ми се стори неопровержимо доказателство за любовта му към мен, ала впоследствие установих, че той бе един доста непостоянен Близнак и със същата скорост, с която се гласеше да замине с мен на друг континент, можеше да промени плановете си и да се върне в отправната точка. Ако аз притежавах по-голяма доза хитрост или ако бях изучавала поне малко астрология, докато подготвях хороскопите в списанието в Чили, бих отгатнала характера му и бих действала по-предпазливо, но при дадените обстоятелства потънах до уши в тривиална мелодрама, която замалко не ми струва децата и дори живота. Бях толкова изнервена, че блъсках колата под път и над път; веднъж пресякох на червено, блъснах се в три движещи се коли и ударът ме зашемети за няколко минути; опомних се натъртена и обградена от ковчези — милостиви ръце ме бяха отнесли до най-близкия подслон, който се бе оказал погребална агенция. В Каракас съществуваше неписан кодекс вместо правилника за движение — на кръстовище шофьорите се споглеждаха и за част от секундата се решаваше кой ще мине пръв. Системата беше справедлива и действаше по-добре, отколкото светофара — не зная дали сега е различно, вероятно не е, — така че човек трябваше да внимава и да тълкува правилно изражението на другите шофьори. Предвид емоционалното състояние, в което се намирах по онова време, тези знаци и други, свързани с движението из белия свят, ми се губеха. Междувременно обстановката вкъщи беше наелектризирана, децата предчувстваха, че почвата под краката им се разклаща и за пръв път започнаха да създават проблеми. Паула, която винаги е била прекалено зряла за своята възраст, за пръв и единствен път в живота си имаше истерични пристъпи — тряскаше вратите и се затваряше да плаче в банята с часове. Николас се държеше като гангстер в училище, бележките му бяха катастрофални и непрекъснато ходеше превързан — падаше, порязваше се, чупеше си главата и костите подозрително често. По онова време откри удоволствието от изстрелването на яйца с прашка по съседните апартаменти и по минувачите на улицата. Аз отказвах да повярвам на обвиненията на съседите, въпреки че консумацията ни на яйца достигна деветдесет броя седмично, а стената на отсрещната сграда заприлича на гигантска, изпечена от тропическото слънце, тортиля23. Ала настъпи ден, в който един снаряд се приземи на главата на сенатор на Републиката, който точно в този момент минаваше под нашия прозорец. Ако чичо Рамон не се беше намесил с дипломатическия си талант, сигурно щяха да анулират визите ни и да ни експулсират от страната. Моите родители, които имаха подозрения относно нощните ми излизания и продължителни отсъствия, ме подложиха на разпит и в крайна сметка аз изповядах незаконната си любов. Майка ми ме дръпна настрана и ми припомни, че имам две деца и съм длъжна да се грижа за тях; опита се да ми покаже риска, на който се излагах, и после ми каза, че въпреки всичко мога да разчитам на помощта й в случай на нужда. Чичо Рамон също ме дръпна настрана и ме посъветва да бъда по-дискретна — човек нямало защо да се жени за любовниците си — и добави, че каквото и решение да вземех, той щял да бъде на моя страна. „Или идваш с мен в Испания, или няма да ме видиш повече“, ме заплаши моят флейтист между два страстни акорда и понеже аз не можах да се реша, си стегна багажа и отпътува. Двайсет и четири часа по-късно започна порой от телефонни обаждания от Мадрид, които ме държаха като на тръни денем и не ми даваха да мигна през по-голямата част на нощта. Засипана с проблемите край децата, ремонтите на колата и безапелационните повели на любовта, забравих да броя дните и когато Майкъл пристигна, останах силно изненадана.
вернуться
Вид омлет в Испания, приготвящ се традиционно от яйца, картофи и лук. — Б.пр.