Завързах купчината листа със същата панделка, която бях използвала цяла година, и срамежливо ги дадох на майка ми — след няколко дни ме попита ужасена как се осмелявам да разкривам семейни тайни и да описвам баща си като дегенерат и то с истинското му фамилно име. В творението си бях въвела като герой френски граф с произволно избраното име Билбер. Предполагам, че съм го чула някъде, скътала съм го в някое забравено отделение на паметта си и създавайки образа, съм го нарекла така, без да си давам сметка, че съм използвала фамилното име по майчина линия на моя родител. В резултат на реакцията на мама се възродиха някои подозрения относно баща ми, които ме бяха измъчвали в детството. За да й угодя, реших да променя името и след като дълго търсих, намерих друго, също френско, но с една буква по-малко, за да може да се побере лесно на мястото на предишното име. Така успях да изтрия с коректурна течност Билбер в оригинала и да напиша на негово място Сатини — тази задача ми отне няколко дни, през които преглеждах страница по страница, поставях всеки лист на машината и се утешавах от тази занаятчийска дейност с мисълта, че Сервантес е написал „Дон Кихот“ в затвора с паче перо, на светлината на свещ и с единствената ръка, която му била останала. След нанесената поправка майка ми с въодушевление влезе в играта на художествена литература; участва в избора на заглавието „Къщата на духовете“ и даде великолепни идеи, някои касаещи дори спорния граф. Болното й въображение я накара да съчини измежду неприличните снимки, които колекционира този герой, една с