Невъзможно беше човек да скучае в тази къща, пълна с книги и чудновати роднини, със забранено мазе, със следващи се едно след друго котила от новородени котенца, които Маргара давеше в кофа с вода, и с радиото в кухнята, което стоеше включено зад гърба на дядо ми и откъдето отекваха модни песни, вести за ужасни престъпления и сърцераздирателни романи. Вуйчовците ми измислиха така наречените груби игри — безсърдечно забавление, което се състоеше в това да се плашат децата до плач. Похватите всеки път бяха различни — като се започне от залепване върху тавана на месечната ни дажба от десет песос — виждахме банкнотата, ала не можехме да я достигнем, и се стигне до бонбоните, с които ни черпеха, като предварително със спринцовка им изваждаха шоколадовия пълнеж и го заменяха с лютив сос. Хвърляха ни в кашон от най-горното стъпало на стълбата, овесваха ни надолу с главата над тоалетната чиния и ни заплашваха, че ще пуснат водата; пълнеха мивката със спирт, подпалваха го да пламне и ни обещаваха награда, ако си пъхнем ръката; струпваха една върху друга стари гуми от дядовия автомобил и ни поставяха в средата, а ние пищяхме от страх в мрака, полузадушени от мириса на прогнил каучук. Когато смениха старата газена печка с електрическа, ни изправяха върху котлоните, включваха ги на ниска температура и започваха да ни разказват приказка, за да видят дали горещината в подметките на обувките ще надделее над интереса към историята, а в това време ние подскачахме от крак на крак. Майка ни ни бранеше с плам на лъвица, но не винаги беше наблизо да ни закриля, затова пък Тата изповядваше убеждението, че
грубите игри каляват характера и са начин за възпитание. Теорията, че детството трябва да бъде период на непомрачена невинност, тогава още не съществуваше, тя бе изобретена по-късно от американците; по наше време очакванията бяха за тежък живот и затова тренираха нервите ни. Педагогическите методи се основаваха на издръжливостта — колкото по-нечовешки изпитания понесеше едно дете, толкова по-добре се подготвяше за неочакваните обрати в живота си на възрастен. Признавам, че в моя случай въпросното възпитание даде добри резултати. И ако бях последователна в зачитането на традицията, бих измъчвала децата си, а сега бих постъпвала по същия начин и с внучето си, но аз съм с меко сърце.