В една топла юнска утрин в Каракас, от онези, в които бурята по хълмовете отрано започва да се надига, Майкъл слезе в кабинета ми в мазето и ми донесе пощата, докато аз се лутах, изгубена в амазонската джунгла с Ева Луна, Ролф Карле и техните сподвижници в приключението. Когато чух вратата, вдигнах поглед и съзрях непозната фигура да прекосява голото пространство на помещението — висок и слаб мъж с посивяла брада и очила, с отпуснати рамене и плътен ореол от крехкост и меланхолия. Трябваха ми няколко секунди, докато разпозная съпруга си, и тогава разбрах колко много сме се отчуждили; потърсих в паметта си жаравата от самоуверената ни любов, когато бяхме двайсетгодишни, ала не можах да открия дори пепел — единствено тежестта на незадоволени очаквания и досада. Провидя ми се едно безплодно бъдеще, когато ден след ден щях да остарявам до този мъж, към когото вече не изпитвах нито възхищение, нито желание, и усетих от дъното на съществото ми да се надига разбунтувай рев. В този момент думите, премълчавани години наред с желязна дисциплина, излязоха от устата ми с глас, който едва познах като свой.
— Не издържам повече, искам да се разделим — казах, без да се осмеля да го погледна в очите, и щом изрекох това, изчезна тъпата болка на изтощен вол, която дълги години бе смазвала плещите ми.
— От известно време те усещам някак далечна. Предполагам, че вече не ме обичаш и че трябва да помислим за раздяла — изговори неясно той.
— Няма какво толкова да се мисли, Майкъл. Веднъж казано, добре е да го направим още днес.
Така и сторихме. Извикахме децата, обяснихме им, че сме престанали да се обичаме като двойка, въпреки че приятелството ни си оставаше непокътнато, и ги помолихме за помощ относно практическите подробности по разтурване на общия дом. Николас почервеня, както обичайно, когато се мъчи да овладее силни чувства, а Паула се разплака от мъка по баща си, когото винаги бе защитавала. По-късно разбрах, че това не е било изненада за двамата, от дълго време го очаквали. Майкъл изглеждаше парализиран, но мен ме обзе трескава деятелност, започнах да вадя чаши и чинии от кухнята, дрехи от гардеробите, книги от етажерките, а после излязох да купя тенджери, кафеварка, завеси за баня, лампи, продукти и дори цветя, за да го настаня другаде; преливах от енергия и в шивашкото ателие се захванах от парчета плат да съшивам покривка за легло, която е при мен и до днес като възпоменание за онези френетични часове, решили втория етап в моя живот. Децата разделиха притежанията ни, написаха прост договор на лист хартия и четиримата се подписахме без церемонии, нито свидетели. Сетне Паула намери апартамент за баща си, а Николас — камион, за да бъде пренесено половината от имуществото. За няколко часа развалихме двайсет и девет годишна любов и двайсет и пет годишен брак без тряскане на врати, без обвинения и адвокати, само с няколко неизбежни сълзи, защото въпреки всичко бяхме привързани един към друг и мисля, че това продължава в известен смисъл и досега. Вечерта се изви бурята, която цял ден се беше задавала — един от онези оглушителни тропически дъждове с гръмотевици и светкавици, които превръщат Каракас в зона на природни катаклизми, задръстват каналите, наводняват улиците, движението заприличва на гигантски змии от спрели автомобили, а калта заличава бедните квартали по хълмовете. Когато камионът на развода най-сетне се изгуби, следван от колата с децата ми, които отидоха да настанят баща си в новото жилище, и аз останах сама, отворих вратите и прозорците, за да нахлуят вятърът и водата и да пометат и измият миналото; започнах да танцувам и да се въртя като обезумял дервиш, плачейки от мъка по всичко изгубено и смеейки се от облекчение заради всичко спечелено; навън звучеше песента на щурците и крякането на жабите, а вътре по пода се изсипваше дъждовният порой; бурята влачеше мъртви листа и птичи пера във вихрушка от сбогувания и освобождение.