Бях на четирийсет и четири години — предполагах, че оттук нататък съдбата ми беше да остарявам сама и очаквах да сторя това с достойнство. Обадих се на чичо Рамон и го помолих да уреди формалностите по разтрогването на брака в Чили — лека процедура, ако има взаимно съгласие, ако се плати на адвокат и човек намери двама приятели, готови да лъжесвидетелстват. Избягвайки обяснения и желаейки да заглуша чувството за вина, приех да изнеса поредица от беседи, които ме отведоха от Исландия до Пуерто Рико, минавайки междувременно през дузина градове в Съединените щати. При подобно климатично разнообразие имах нужда от всичките си дрехи, но аз реших да взема само най-необходимото: кокетството изобщо не съответстваше на настроението ми, чувствах се безапелационно заседнала в една лишена от страст зрялост и затова с приятна изненада установих, че не липсват ухажори, когато една жена е свободна. Написах документ от три страници, по силата на който се отричах от друг документ, подписан в Боливия, където обвинявах чичо Рамон, че по негова вина няма да позная мъж, и му го изпратих в Чили с препоръчана поща. Понякога е справедливо човек да се признае за победен… През тези два месеца се радвах на прегръдките на един поет от Рейкиявик, които доста наподобяваха тези на полярна мечка; на компанията на млад мулат през горещите нощи в Сан Хуан и на други паметни срещи. Изкушавам се да измисля необуздани ритуали за еротизъм, за да украся спомените си, както, предполагам, правят мнозина, но на тези страници се опитвам да бъда честна. На моменти ми се струваше, че докосвам душата на любовника и дори започвах да мечтая за по-задълбочена връзка, ала на следващия ден се качвах на самолета и екзалтацията се разсейваше в облаците. Изморена от бързопреходни целувки, последната седмица реших да се концентрирам върху работата си — та нали толкова хора живеят в целомъдрие. Не подозирах, че в края на това зашеметяващо пътуване ме очакваше Уили и животът ми щеше да поеме в друга посока — поличбите претърпяха пълен провал.
В един град в Северна Калифорния, където изнесох предпоследната си беседа, изживях един от онези претенциозни флиртове, които дават материал за долнопробни любовни романи, от онези, дето бях превеждала в младостта си. Уили беше чел „За любовта и сянката“, героите болезнено го вълнуваха и той мислеше, че е намерил в тази книга любовта такава, каквато я желаеше, но все не успяваше да я срещне. Предполагам, че не е знаел къде да я търси — на нашата първа среща ми разказа свенливо, че по онова време давал обявления по вестниците в търсене на партньор. И досега от някой кашон току изпада отговор на негова обява; сред всички тези отговори особено изпъква почти нереалният портрет на гола жена, около която в стегната прегръдка се е увила боа; отдолу без никакъв допълнителен коментар се мъдри телефонен номер. Въпреки влечугото, а може би точно заради него, Уили си направил труда да шофира два часа, за да се запознае с мен. Една от университетските преподавателки, която беше между организаторите на беседите, ми го представи като последния хетеросексуален ерген в Сан Франсиско. След беседата вечерях с една група около кръгла маса в италиански ресторант: той седеше срещу мен с чаша бяло вино в ръка, безмълвен. Признавам, че аз също изпитах любопитство към този американски адвокат с аристократичен вид и копринена вратовръзка, който говореше испански като мексикански бандит и имаше татуировка на лявата си китка. Беше пълнолуние и кадифеният глас на Франк Синатра пееше
Strangers in the Night, докато ни сервираха равиоли; това е детайл, забранен в литературата — никой не би се осмелил да събере пълнолунието и Франк Синатра в една и съща книга. Проблемът с художествената литература е, че тя трябва да звучи достоверно, в замяна на това самата действителност рядко е такава. Не мога да си обясня какво привлече Уили, в чието минало изобилстват високите руси жени; аз бях привлечена от историята му. А също и — защо да не си призная — от смесицата между финес и грубост, от силния му характер и от една скрита нежност, която интуитивно долових благодарение на манията си да наблюдавам хората, за да ги изобразявам сетне в книгите си. В началото той не говореше много, задоволи се да ме гледа от отсрещната страна на масата с непроницаемо изражение. След салатата го помолих да ми разкаже живота си — трик, който ми спестява усилията да водя разговор: събеседникът се разпростира в разкази, а умът ми броди из други светове. В този случай обаче не беше нужно да се преструвам, че ми е интересно — едва започнал да говори, осъзнах, че бях попаднала на рядък скъпоценен камък, високоценен от писателите: животът на този човек беше истински роман. Доказателствата, които ми даде през двата часа, прекарани на вечерята, събудиха ненаситно любопитство в мен; през нощта в хотела не можах да мигна, нужно ми беше да узная повече. Късметът беше с мен и на другия ден Уили ме откри в Сан Франсиско — последната спирка от моето турне — и ме покани да се полюбувам на залива от една височина и да вечерям в дома му. Представих си романтична среща в модерен апартамент с изглед към Голдън Гейт, с кактус на вратата, с шампанско и пушена сьомга, но нямаше нищо такова — животът и домът му приличаха на останки от корабокрушение. Взе ме със спортна кола, където едва се побираха двама души и човек пътуваше с колене, залепени за ушите, а задникът му се влачеше по асфалта; беше мръсно, с животински косми, сплескани консервени кутии от безалкохолни напитки, заприличали на вкаменелости пържени картофки и оръжия играчки. Разходката до върха на планината и величествената гледка на залива дълбоко ме разтърсиха, но си помислих, че не след дълго нищо няма да си спомням — виждала бях прекалено много пейзажи и нямах намерение да се връщам в западните части на Съединените щати. Спуснахме се по път с много завои и големи дървета, заслушани в концерт по радиото. Изпитах усещането, че съм изживявала този момент и преди, че съм била многократно на това място, че съм част от него. Сетне разбрах защо: Северна Калифорния прилича на Чили — същите стръмни брегове, възвишенията, растителността, птиците, разположението на облаците в небето.