За мен те двамата завинаги си останаха Тата и Меме. От децата им в тази история ни интересува само моята майка, защото ако се впусна да разказвам за останалите представители на това племе, няма да има край, а и тези, които още са живи, са много далече; това е то изгнанието — запраща хората по всички краища на земята и веднъж разпръснали се, е много трудно отново да се съберат. Майка ми се родила между две световни войни в един пролетен ден на двайсетте години; била много чувствително дете и не й понасяло да тича с братята и сестрите си из таванските помещения на къщата на лов за плъхове, които после поставяли в буркани с формалдехид. Израснала, закриляна между стените на дома и на колежа, заета с романтични четива и с благотворителни дела; славела се като най-красива в този род на загадъчни жени. Още щом влязла в пубертета, около нея взели да се навъртат като мухи ревностни почитатели, които баща й държал на разстояние, а майка й изучавала с помощта на картите Таро, докато невинните ухажвания не завършили с нахълтването в живота й на един талантлив и съмнителен мъж, който без усилие изместил своите съперници и всял смут в душата й. Това бил твоят дядо Томас, който изчезнал в мъглата, и ако го споменавам, то е само защото в жилите ти тече и негова кръв, Паула, а не поради каквато и да било друга причина. Този мъж с бърз ум и безмилостен език бил прекалено интелигентен и освободен от предразсъдъци за онова провинциално общество; рядка птица в тогавашното Сантяго. Свързвали го с тъмно минало, носели се слухове, че бил член на масонската ложа и следователно враг на църквата, че укривал съществуването на незаконороден син, ала Тата не можел да развее нито един от тези аргументи, за да разубеди дъщеря си, понеже нямал доказателства, а не бил човек, способен неоснователно да опетни нечие име. По онова време Чили представлявало нещо като торта от хилядолистно тесто — и в известен смисъл все още е — имало повече касти, отколкото в Индия, и съществували пренебрежителни епитети, които поставяли всяка една от тях на мястото й — дрипльо, превземко, кариерист, конте, и още много други, докато се стигнело до заможната зона на порядъчните хора. Рождението предопределяло хората, лесно било да се спуснеш надолу в обществената йерархия, ала за да се изкачиш, не били достатъчни пари, слава или талант, а било необходимо продължителното усилие на няколко поколения. На страната на Томас натежавало почтеното му родословие, при все че в очите на Тата политическото му минало било подозрително. Още тогава се чувало името на някой си Салвадор Алиенде, основател на социалистическата партия, който проповядвал срещу частната собственост, консервативния морал и властта на господарите. Томас бил братовчед на този млад депутат.
Погледни, Паула, това е снимката на Тата. Този мъж със строги черти, светли зеници, пенсне и черен каскет е твоят прадядо. На снимката се е подпрял на бастуна си, а до него, облегнато на дясното му коляно, има едно тригодишно пременено като за празник момиченце, грациозно като миниатюрна балеринка, вперило меланхолични очи във фотоапарата. Това си ти, зад теб сме моята майка и аз, а столът крие издутия ми корем — бременна съм с брат ти Николас. Като гледа възрастния мъж, човек се възхищава на гордата му осанка, на непретенциозното достойнство на човек, борил се с живота, изминал праволинейно своя път и неочакващ повече нищо от този свят. В спомените ми той е винаги стар, при все че почти няма бръчки, с изключение на двете дълбоки бразди в ъгълчетата на устата, с бяла коса като лъвска грива и с рязка усмивка, иззад която надничат пожълтели зъби. В края на живота си той трудно се движеше, но макар и с усилие, изправяше се, за да посрещне или изпрати някоя дама, и подпрян на бастуна си, придружаваше гостите до вратата на градината. Харесваха ми ръцете му — извити дъбови клони, силни и възлести; неизменната копринена кърпа на врата му и неговият аромат на английски, лавандулов дезинфекционен сапун. С непресторен хумор той се мъчеше да внуши У потомството стоическата си философия — възприемаше неудобствата за здравословни, а отоплението за вредно, изискваше проста храна — никакви сосове и бърканици — и смяташе, че развлеченията са за простаците. Сутрин изтърпяваше студен душ — навик, който никой в семейството не наследи и който той до края на живота си, когато заприлича на стар скакалец, безстрашно спазваше, седнал на стол под ледената водна струя. Изпъстряше речта си с категорични поговорки и разпитваха ли го, отговаряше на свой ред с въпроси, така че не знам много за идеите му, но можах напълно да опозная характера му. Погледни сега моята майка, която на тази снимка е наскоро прехвърлила четирийсетте и е в разцвета на своята хубост, облечена по модата с къса пола и коса като кошер. Усмихнала се е и големите й зелени очи са като две черти, обрамчени от извитата дъга на черни вежди. Това е най-щастливият период от живота й, когато вече е отгледала малките си деца, влюбена е и светът все още й се струва сигурен.