Да се върнем към Рамон, единственият ухажор на майка ми, който ни интересува, защото на другите тя не обръщаше особено внимание и те преминаваха, без да оставят следа. Беше се разделил с жена си, тя се бе върнала в Сантяго с децата, а той работеше в посолството в Боливия и спестяваше и последната пара, за да получи анулиране на брака — обичайна процедура в Чили, където поради липса на закон за развода, се прибягва до хитрости, измама, фалшиви свидетели и клетвонарушения. Годините отлагана любов промениха личността му, той се отърси от чувството за вина, внушено от деспотичния му баща, и се освободи от религията, която го сковаваше като усмирителна риза. Посредством страстни писма и няколко телефонни обаждания бе успял да съкруши могъщи съперници като един зъболекар, който в свободните си часове се занимаваше с фокусничество и можеше да извади жив заек от тенджера с вряща мазнина; краля на тенджерите под налягане, който внедри това изобретение в страната и завинаги прогони пестеливостта в креолската кухня; и неколцина други обожатели, които биха могли да се превърнат в наш пастрок, между които моя любимец Бенхамин Виел — висок и строен като копие, със заразителен смях и чест гост в дома на дядо ми по онова време. Майка ми уверява, че единствената любов в живота й е Рамон, и понеже и двамата са още живи, не смятам да я опровергавам. Бяха минали няколко години от завръщането ни от Лима, когато те двамата скроиха бягство в чилийския север. За мама рисковете от подобна тайна среща бяха огромни — ставаше дума за окончателна стъпка в забранена посока, за отказ от предпазливия живот на банкова служителка и от добродетелите на вярна вдовица, живееща при баща си, ала поривът на отлаганото желание и силата на младостта победиха скрупулите й. Приготовленията за авантюрата отнеха няколко месеца и единственият съучастник бе вуйчо Пабло, който не пожела да се запознае със самоличността на любовника, нито с каквито и да било подробности за него, но купи на сестра си най-прекрасния тоалет за пътуване и пъхна пачка банкноти в джоба й — ако случайно се разкаеше насред път и пожелаеше да се върне, а сетне я закара мълчаливо до летището. Тя тръгна дръзко, без да даде обяснения на дядо, защото предположи, че той никога няма да разбере съкрушителните доводи на любовта. Седмица по-късно се завърна преобразена от удовлетворената страст, но щом слезе от самолета, видя Тата, облечен в черно и сериозен като на погребение, да пристъпва към нея с разтворени ръце — притисна я до гърдите си, прощавайки й мълком. Предполагам, че през онези мимолетни дни Рамон бе преизпълнил пламенните обещания от писмата си: вероятно това обяснява решителността на майка ми още години да чака и се надява, че той ще се освободи от брачната обвързаност. Въпросната среща и последиците й взеха да избледняват с времето. Дядо, който не вярваше в любовта от разстояние, дума не отваряше по въпроса и понеже мама също не го правеше, започна да мисли, че безмилостният ход на времето е потушил страстта, та затова бе ужасно изненадан, когато научи за внезапното пристигане на обожателя в Сантяго. А аз, в мига, в който разбрах, че прекрасният принц не е приказка, а мъж от плът и кръв, изпитах паника — мисълта, че, заслепена от него, мама ще ни изостави, ме караше да се гърча от страх. Рамон, узнал, че тайнствен претендент с по-големи шансове от него се появява на хоризонта — иска ми се да вярвам, че е бил Бенхамин Виел, ала не разполагам с доказателства, — незабавно зарязал поста си в Ла Пас и се натоварил на първия самолет за Чили. Докато беше в чужбина, раздялата със съпругата му не биеше толкова на очи, но когато се върна в Сантяго и не се прибра под семейната стряха, настъпи взрив — мобилизираха се роднини, приятели и познати в упорита кампания, насочена да го върне в законното семейно огнище. Един ден вървяхме с братята ми, хванати за ръка с Маргара, по улицата и някаква много богата госпожа ни изкрещя „копелета“ с пълно гърло. Предвид неотстъпчивостта на вироглавия съпруг, чичото епископ дойде при дядо ми и го помоли да се намеси. Пламнал от християнски гняв и обвит в ореол от святост — от петнайсет години не се беше къпал — осведоми дядо ми за грехопадението на дъщеря му, истинска Вирсавия6, изпратена от Нечестивия, за да погубва смъртните. Дядо ми не беше човек, способен да понесе подобна реторика по адрес на член от семейството, нито можеше да бъде сплашен от свещеник, колкото и последният да се славеше като истински светец, но все пак осъзна, че трябваше да пресече скандала, преди да е станало късно. Уреди среща с Рамон в кабинета си, за да изтръгне проблема от корен, ала се сблъска с воля, непоклатима като неговата собствена.
6
Библейският цар Давид се влюбва в нея и след като изпраща съпруга й — офицер от неговата армия — в неравностойна битка, където последният бива убит, я отвежда в двореца си и се оженва за нея. Ражда им се син, когото Бог прибира като изкупление за греха им, но после ги дарява с втора рожба — Соломон, велик цар и мъдрец. — Б.пр.