— Ние се обичаме — обясни Рамон с уважение, но твърдо и в множествено число, въпреки че последните писма навявали съмнения относно споделеността на неговата любов. — Позволете ми да ви докажа, че съм човек на честта и че мога да направя дъщеря ви щастлива.
Дядо ми не отделил поглед от него, опитвайки се да отгатне и най-тайните му намерения, и вероятно му харесало това, което видял.
— Добре тогава — отсякъл накрая. — Щом е така, идвате да живеете в моя дом, защото не искам дъщеря ми да ходи разпасана неизвестно къде. Предупреждавам ви много да се грижите за нея. При първата грубост ще си имате работа с мен, ясно ли е?
— Напълно — отвърнал новоизлюпеният годеник леко разтреперан, но без да свежда поглед.
Това било началото на едно безусловно приятелство, продължило повече от трийсет години, между този невероятен свекър и неговия незаконен зет. Наскоро след това у дома пристигна камион и стовари насред двора огромен сандък, от който се изсипаха безброй вързопи и вързопчета. Когато за пръв път видях чичо Рамон, реших, че майка ми е скроила някаква шега. Това ли беше принцът, по когото толкова бе въздишала? Не бях виждала по-грозен тип от него. Дотогава братята ми и аз бяхме спали в нейната стая, но в онази нощ преместиха леглото ми в стаята за гладене, насред множество шкафове с дяволски огледала, а Панчо и Хуан бяха настанени в друга стая с Маргара. Не осъзнах, че нещо фундаментално се е променило в семейния ред, въпреки че когато леля ни кармелитката идваше на гости, чичо Рамон моментално изчезваше през един прозорец. Истината ми се разкри след известно време, когато се върнах от училище в необичаен час, нахълтах в спалнята на мама, без да почукам както обикновено, и я заварих, потънала в следобеден сън до този непознат, когото трябваше да наричаме чичо Рамон. Червеят на ревността не престана да ме гложди още десет години, когато най-сетне успях да го приема. Той пое грижите за нас така, както беше обещал в онзи паметен ден в Лима, възпита ни с твърда ръка и спокойствие, постави ни ограничения и ни даде ясни послания без сантиментални показности; нито веднъж не отстъпи — изтърпя цялата ми враждебност, без да се опита да купи уважението ми, нито да се отмести на педя от своите позиции и накрая ме спечели изцяло. Той е единственият баща, когото съм имала, а днес ми се струва направо красив.